Гласуването на официален език полага прецедент. Днес се гласува за английския. Значи? Утре може да се гласува за испанския. А никой не смее да гласува за закон, който в бъдеще да НЕ подлежи на пре-гласуване.

Англо-американците до сега изхождаха от спокойствието, че англо-саксонската култура в САЩ е толкова силна, че може да претопи другите култури. И колкото пропоненти имаше ЗА гласуване на официален език - толкова имаше и ПРОТИВ. (Аз също съм против - заради прецедента.) Но май вече вярата в жизнената претопяваща сила на англо-саксонската култура е разклатена... И дебатът ЗА или ПРОТИВ се измества на ЗА чрез референдум, който може лесно да бъде пре-гласуван, или ЗА чрез конституционна промяна - която много по-трудно се пре-гласува.

Още няма утвърждаваща се позиция. Щом се появи - ще я разберем.

Проблемът е, че до като дебатите текат - хиспанците се плодят. И до като утвърждаващата се позиция надделее - тя вероятно ще е безсмислена.

Всяка система сама си копае гроба. Англо-американците така бяха вглъбени в пазенето на англо-саксонската култура в САЩ от "подриване" от не-англо европейски имигранти, и така секнаха европейската имиграция чрез Имиграционния Акт от (мисля) 1924, че оставиха САЩ отворени за населване от хиспанските вълни - които, за разлика от европейските имигранти, нямат уважение към САЩ - и не чакат за имиграционни разрешителни - и не подлежат на имиграционен контрол. Ревностните пазители на англо-саксонщината в САЩ сами населиха САЩ с хиспански имигранти. Хак им е.