... селенията е която не се търпи!

Виж, Гъцо е друго нещо. Не го гледай че пише с грешки и говори по селски. Той е гражданин, но се подиграва на селяните по този начин. Разбираш ли? Гражданин! Виж, ако рече да се прояви като гражданин, ще се затрудни. Пак ще пише със същите грешки, макар и по-малко. Ще се мъчи да се изразява по градски, поръсвайки го със селски изрази. Не става! И той го знае. Затова е избрал този начин. Да се подиграва на селяните, но да го мислят за гражданин. Ама че в същото време се подиграва на майка си и баща си, това нищо. По е важно е да го мислят за гражданин.

И се подиграват селските граждани по радио, по телевизия, всякак. Преоблекат се в селски дрехи на сцената и се подиграват на собствената си глупост. Един път играят като тримата глупаци, друг път - като двамата, но все такива роли играят - глупашки. И го могат!!! Иде им отръки. Защо един път не изиграят роля на умен човек? Защото за да изиграеш такава роля, ти самият трябва да си умен. Иначе не става! Знаят го. Затова и не се опитват. Но да се подиграват на собствените си родители и произход - това го могат. Не им го отричам.

Та, благ ли каза че съм бил? Благ с благите. С другите - кой к'вото си заслужи.

Но не за това отваряш дума. Говориш за ядрен арсенал с психологично оръжие придобит от американски имигрантски опит. Имам, вярно, но американският ми опит бледнее пред опита ми в България. Опит с истинско хамалско качество се придобива само тук и в Съветския съюз. Нямаш го! Бил си малък.

Някъде около ‘66-та година лятото, търся работа. Студент съм и гледам да се хвана да поработя, да изкарам някой лев. И чух! Най-добри пари се правели в млекозавода Сердика. Работата – разкарваш мляко по магазините. Баш хмалска. Работи се само нощно време, през нощ (една нощ работиш, една почиваш) и се взимали луди пари. И си правя сметката. Ще работя не само лятото а и през годината. Може да пропусна някоя и друга лекция или дори упражнения, но какво пък, ако ме скъсат ще си взимам изпитите през следващото лято, пак докато работя. Сметки без кръчмар. Ама кой ти знае!

Навихме се с един приятел, студент от същата група, ще ходиме да работиме. Отиваме в Сердика вечерта, някъде към осем. Пазача ни упъти към офиса. Беше в началото на рампата. По-нататък започваше хладилната зала за прясното мляко. Влизаме в офиса. Един човек зад едно бюро. Диспечера. Той назначава, той уволнява. Погледна ни и пита, какво искаме. Да работим, казвам. Няма работа, ходете си и не идвайте повече. И ние си отидохме.

На следващия ден вечерта, обаждам се на приятелят, пак да ходиме. Той не искА. Отидох сам. Този път към девет. В офиса вече идваха хамалите за нощната смяна. Смесих се с тълпата. Никой не ми обръща внимание. Слизаха в избеното помещение един по един, преобличаха се и се връщаха в офиса, оборудвани за работа. Бяха облечени в работни сини панталони от док, куртка от същият плат, здрава брезентова престилка, вехти обувки или гумени цървули и желязна кука в ръка. Куката, където се хваща с ръка е завита във формата на кръг, но преди да завият желязото, нанизали му гумен маркуч. Да е по-удобно за хващане. Желязото продължава надолу и като стигне до земята е заивито обратно нагоре, образувайки кука. Дрехите им бяха пропити със засъхнало кисело мляко и миришеха особено. Шофьорите идваха накрая. Те не се преобличаха. Работеха с дрехите с които идваха. Тяхната работа беше да шофират. В другата работа не помагаха. Тя беше хамалска.

По това време на рампата беше изкарано прясното мляко за първият курс. Бяха всичко на всичко шест камиона. Всичките бяха дизелови Чепел. Хващат до четири тона, но ги товареха и с повече. Случваше се. С тия шест камиона трябваше да се разнесе всичкото мляко за София и Голяма София. Двеста тона мляко и амбалаж. Всеки камион правеше по осем курса. Осмия курс на всичките шест камиона беше за близките села в софийски окръг. Камионите се връщаха от осмия курс на следващият ден по обед. От десет вечерта до обед на следващият ден! Следващата нощ беше почивка. На по-следващата – пак на линия. Петнадесет нощи работа в месеца.

Амбалажа беше тежък. Завода беше оборудван от английска фирма. Когато англичаните преминават към картонен амбалаж, продават машинарията за стъклен амбалаж на България. Касите бяха желязни, бутилките стъклени. Една каса с дванадесет литра мляко тежеше двадесет и седем кила. Касите се изкарваха от хладилното помещение по три на височина. Камиона заставаше до рампата със свален капак и касите биваха изтеглени на камиона. С ръката дето държи куката, подхващаш най-долната каса, с другата – най-горната и ги издърпваш на място. Легените с кисело мляко биваха нареждани най-отпред, по десет на височина (пет кила мляко плюс алуминивият леген с капак. Капаците трябваше да са достатъчно здрави за да издържат деветте легена отгоре им), да бъдат затиснати между кабината и касите с прясно мляко.

Та, в офиса съм, между останалите хамали и никой не ми обръща внимание. Диспечера взе да им раздава връзки с по стотина ключа на връзка. Някои магазини се отваряха с един ключ, някои – с два. Раздава им и кочан с фактури и ги гони от офиса, да не се размотават, че няма време. Накрая останах сам с него.
- Ти к’во искаш?
- Работа.
- Няма работа. Върви си.
И аз си тръгвах. На следващата вечер – същата работа. На по-следващата – пак. Не ме гонеше още като ме види, а чак след като изпрати всички на работа. Това ми даваше надежда. И един ден – бинго! Трима души не дойдоха на работа. Това значеше че единият камион не можеше да излезне а друг, само с един хамалин, нямаше да може да издържи. В такъв случай, товара от шестия камион се разпределяше на останалите пет.
- Носиш ли си работни дрехи?
- Нося си. (Отишъл съм за да работя, не да се правя че търся работа)
- Ела с мен до долу да ти покажа къде да се преоблечеш.
Слизаме по стръмни стълби и тръгваме по един мижаво осветен коридор. Влезнахме в също толкова мижаво осветено помещение. Покрай стените – наредени железни гардеробчета. По средата – скована пейка. До това помещение беше банята. Тръби с ръчно направени и пробити душове от тенекия. Шурти вода от всякъде, но топла и върши работа.
- Избери си гардеробче и като се преоблечеш ела пак горе, ще ти дам престилка.
- Горе съм преди теб.
Преоблякох се и изхвърчах. Вече имах работа. Обаче никой не ме иска с него. Работата е много а аз съм нов. Няма да мога да работя бързо. Те знаят. Тръгнах с най-младият от всички. И той беше от скоро и нямаше право на избор. Шофьора също не остана доволен. Знаеше, че на следващият ден ще се прибере по-късно от обикновено. Тия работи им бяха ясни.

На следващият ден свършихме в два след обед. Скапах се. Не можех да клякам с трите каси мляко. Престилката ми пречеше. Нямах чалъм. Шофьора ми помагаше, да не се катурнат касите, да се изпочупят бутилките. Легените с кисело мляко ги свалях на два пъти. Всичките десет легена ми се изплъзваха от ръцете. Подхващам ги с лявата ръка отдолу, но с другата мога да ги хвана за ръбчето подпиращо капака, с ноктите на четирите си пръста на дясната ръка. И трябва да ги балансирам. Но не мога без да ги опра на рамото си. Тежки са. Като ги опра на рамото си, те се наклонят назад и от най-горните няколко легена се изсипва кисело мляко право във врата и по гърба ми. Не било така само с мен. С всички ставало така. Затова по дрехите им имаше засъхнало кисело мляко.

При всяко разтоваряне на мляко, трябваше да натоварим съответното количество празен амабалаж. Беше цяла нощ тичане. Или носиш товар на ръцете си, или го влачиш с куката. Цяла нощ. Докато се придвижиме от единият магазин до следващият, баш хамалинът се мъчи да намери съответните ключове. Мислих че никога няма да мога да се справя с ключовете. Сто ключа!!! Всичките различни. Никой от ключовете не е белязан.

Още на третата седмица станаха баш хамалин. Работата беше много тежка и текучеството голямо. Първият ден като се прибрах от работа, някъде към три и половина след обед, легнах и умрях. Баща ми не можеше да ме събуди за работа. Преспал съм целият след обед, цялата нощ и целият следващ ден. Буди ме в осем вечерта. Пита ме ще ходя ли на работа или се отказвам. Станах. Отидох де се изпикая. Не бях пикал от предния ден на обед! Не бях и ял. Ставам, но едвам се придвижвам. Всичко ме боли. Хапнах нещо и тръгнах.

Щял съм бил да уча в промеждутъците! Аз не можех да си отворя очите от умора. Въздухът не ми стигаше. Дишах като риба на сухо. Но работех. Всеки ден ни изчисляваха колко пари сме заработили предната нощ. Моята първа нощ бях заработил двадесет и три лева. Баща ми беше заместник главен счетоводител по това време. Взимаше по пет лева и петдесет стотинки на ден. Аз бях заработил двадесет и три лева! Средната ни заработка беше около двадесет лева. Това продължи цялото лято. Към края на лятото поисках отпуска. Не ми дадоха. Напуснах. Купих си палатка и се запилях на морето. Златни пясъци, Слънчев бряг и Черноморец. Стана време за учене и кефа свърши. Вече бях свикнал да съм с пари и си намерих друга работа. Само вечер, по четири часа. На шприц машина за пластмаса. Правих кутийки за диапозитиви. Поръчката беше от министерство на културата. Продължи с месеци. След това друго.

За хамалогията в Италия – друг път.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш