Идеята е много силна!

Аз мога да споделя моя световно-водещ световен-гъз-ритащ опит от хамалство в консервена фабрика. Бяха силни години, хамалогията! Ако съм честен, беше само една година - но върло селски силна! Втората година бачках в лабораторията по качествен контрол - и третата поддържах хладилните инсталаций... Като работното ми положение следваше успоредно напръдъка на моето образование, през останалите месеци на годината когато следвах. След третата година намерих работа в университетската лаборатория (поддръжка на лабораторния комплекс със замисъл на разни помпени, топлообменни, вентилационни, газопроводни, и подобни установки) - и загубих допира с хамалството.

Но съм забелязал, че щом спомена (с немалко гордост!) че съм бил хамал, облещените очи на присъстващите (особено ако са европейци) издават едно насрано объркване на класови предразсъдъци, в чиято воня да видиш как се гърчат нелепите (европейски) усмивки... Много е задоволяващо, трогващо даже! Поне много повече от колкото да кажа, че съм поддържал хладилни инсталаций. За тотално осиране на прицелените (европейци), в стратегическа резерва държа моя челен съдомиячен опит; до като работех в консервената фабрика, зиме миех чиний в селския ресторант; миех на ръка; машина нямаше. Унищожителното смазване на всякакъв разговор, ядреното психологично оръжие, е споменаване на работата ми, която успях да докопам (в Боузман, Монтана) само защото беше рекламирана единствено за реформирани престъпници - и престъпниците не я искаха, демек стържех мърсотия от пода и стените и кенефите на Карол-ово Кафене, на Главна Улица, Боузмен, защото кафенето бе било затворено от санитарните власти - и трябваше някой да изчисти вонящите наслойки мърсотия.

Американците не се шашват от горните описания. Да, винаги ме гледат изпитателно, един вид какво точно ще заключа. Защото осъзнават, че по техните си стандарти, прилагани към туземни американци (единствено!), аз вече можех да съм станал усъвършенстван престъпник, със щръкнал наострен зъб срещу обществото, американско и друго, и съдебно недосегаем като психологично повреден... Но американците устискват да ме слушат! С безмълвното решение никога да не ме срещат с току-що пристигнали имигранти - или с разни чуждестранни журналисти!

Виж, европейската реакция е уникално задоволяваща! Говорят с мен, уважително, професионален протокол и всичко, евала ми правят, някой път, ако се наложи - и в един момент се оказва, че аз съм бил - леле мале! крийте момите и кучетата! - хамал! Да, дришнята от предразсъдъци, капеща по усмивките от професионалния протокол... Много силно смърди, да знайш! И аз нали съм селско момче, ескалонче, и си мисля за оборите на млеконадойното стопанство на Стария Фариа... В смисъл, че говната в оборите бяха по-чисти от насраните предразсъдъци, европейски... Чисти му бяха оборите, ако е за въпрос! В млекодобивно стопанство, от световна класа... те нещата са комай по-чисти от тези в болница.

Да. Силна идея!

За джентълмена Оптимист - за него не мога да говоря. Макар че и той държи арсенал ядрено психологично оръжие, с неговия си американски имигрантски опит. Но човекът е благ; не е ръбогъз като мен, да клати европейски гащи с хамалщини и подобни.

Иначе селяните в България... Аз наричам селяни баш селяните, хората които произвеждат. Не плямпаници и икономически показатели и стойностни залитания, а чушки и домати и сирене и жито - и изобщо насъщно производство. Евала на селяните в България, значи! Бачкат, заборавени и от държава, и от правителство, че даже от съгражданите си. Ако не забравени от съгражданите си, то презирани. Което е може би по-зло и нелепо.

Аз вече виждам края на сегашните ми тексасщини, демек неоправий от голямото село Тексас, но село не в баш селски вид, а от другия, европейския преносен. Някой от тези дни току съм се прибрал в къщи и... няма новата поредна тексасщина да ми вдигне кръвното! Мога да си мечтая поне, нали?

Със здраве! По селски!