Това със жените по колите... От къде започнах, до къде отиде... Аз, примерно, отцепих чак до генерал Марион, от Революционната Война... И до преди това, към 100 години... Други решиха пък, че някой ги учи как да мислят и да живеят... Шарен свят.

Мацки по танковете има. Но са малко. Някой може би им помага да се качват до там, а? Подбутва ги, някак, от тук - от там...

Аз наченах темата може би като реакция на грозотията около мен тези дни... Кво става в този Тексас, бе! Онази вечер сме в ИКЕА, запад от Хюстън... Женският свят - от урунгел на горе, към докторатИ по теоретична математика със след-докторатскИ изучаванИЯ, поне! По едно време гледам, някакво скупчване на мъже. Завишен интерес към кухненски витрини. Кухненски витрини, разбираш, значи силно-изострен мъжки интерес в тези неща. Аз не съм раснал в манастир. Щом кухненски витрини са модата на секундата - значи и аз се интересувам от такива подробности, как не!

И какво да ти кажа... То си е патетично... Едно девойче. (Бе може и да не е девойче, речниково; не съм й светил! Но така е приказката.) И девойчето като го гледам от кръста на горе, иззад кухненско островче, има елегантно палтенце, грим, много правилни черти, женствени и всякак. Да, обаче народът върти очи да занича иззад островчето. Да. Щото девойчето си турнало къси шортички, все едно идва от бягане на крос (знаеш шортите за бягане), и сандали... Краченца, всичко точно! Изложени за показ, разбира се. И мъжорята заничат, въртят очи, взират се уж задълбано в околните кухненски витрини, подклякват да проучат подробностите на сглобките. На витринената конструкция, искам да кажа.

Магазинът затваряше в 2100, а кухненският наплив беше в около 2045; знам от нашата касова бележка. Мисълта ми е, видях девойчето да влиза във Волво. С номер от Ново Мексико.

Иначе житейските теми са като конци. От къде дръпнеш - какво се заразплита...

Преди месец говоря с испанката (от разказа "С Брошка зад М-1"). Разказвам й историйте с португалските американци, от "наше" село, Ескалон. За дискриминацията от спомените им, и за другите гнусотий в живота им, че дядковци да се чукат с текила и да благославят Хитлер и Хирохито... И тя да вземе да ги пре-разкаже на мъжа си. След което ме канят на вечеря. (Семейството ми още беше в Калифорния.)

И чичката като започна още от вратата... Как смея да преразказвам такива историй! Че и да ги пиша! Ако ще на български! Как смея да напомням за такива отминали неща, да не давам на Америка да забрави раните си и да стигне до прошка на минало бешело! Жена му като разказвала моите историй за португалците - леле все едно съм му стържел нервите! Такива типове като мен трябва да бъдат тикнати в затвора, с изрично лишение от писмовна привилегия!

Аз гледам и си трая, защото нещо не се получава! Канен съм на вечеря. Чичката ме кастри, демек "разговаря" с мен, по военнен навик. Но в същото време отваря бутилка вино. Което аз го бях занесъл. Объркани сигнали, значи. И аз си трая.

И какво излезе? Той върл тексасец. От Амарило. Да, ама раснал до 18 години в... Туларе! Селско градче в Калифорния, на към 170 км юг от Ескалон. И... той бил един от ония дето малтретирали и обиждали и разправяли гнусни шеги срещу португалците! Имал извинение, обаче. И прехвърли на оправданията, все едно че нещо съм му искал обяснение за поведението му преди 50 години!

До завършека на бутилката (значи, човекът пие малко, щом една 750 мл бутилка между трима му се проявява в настроението!) вече ме хвалеше колко хубаво съм правел, да пиша за гадостите от едно време, че днешните американци да са имали разбиране за какво да НЕ правят, да не повтарят изгъзиците на дядовците си... Ама аз нали съм пишел на български... Пък значи някой в България да се научи от американския опит... Щото все пак Америка води света - значи му дължи морална отговорност и морална прозрачност...

Пиша разказ по въпроса, но все нямам време да го довърша.

И вечерта завърши с обсъждане на Революционната Война...

И гледай житейският конец: от португалците в Ескалон, в Калифорния, през мен, от България, през съпругата на джентълмена от Морската Пехота (защото е испанка, и проявяваше симпатия към разказаните португалски неволи) - та до върл американски патриот от Амарило, Тексас, обаче раснал в Туларе...

И значи, а, да, започнах темата със жените в колите... И пак се отплеснах, майка му стара!

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 14.11.02 16:56.