Мъчил съм се да прозра причините.
Беше '95-та година ако не се лъжа. Още пресен младоженец. За Коледа и Нова година правя резервация на стая за две седмици на Мальовица. Реших да използваме рейс за транспорт. Стигнахме и се настанихме. Спане и три пъти на ден храна, всичко включено. Масите номерирани, всеки път на една и съща маса се храним. Една вечер, келнер носи прибора с оцет, олио, солницата за сол и другата, за черния пипер. От средата на дървената поставка стърчи дръжката на това чудо. Келнера го хванал за дръжката и го носи нанякъде. Точно зад мен, дръжката му остава в ръката. Всичко останало пада на пода и се троши. Това става зад мен, докато се храниме с жената. Двата ми крачола, от коляното надолу, бяха оляти с оцет и олио. Бяха и посолени със сол и черен пипер. Опссс. Келнера се втрещи. Не беше негова вината. Някой, за да спести пари, накупил тия ръчно направени боклуци. Олиото и оцета не напърскаха само мен. По-голямата част отиде по пода на дансинга.
Дойде управителя. Установи че панталона ми трябвало да се изчисти, но те не можели. Никъде наоколо нямало химическо чистене а те да платят, пък аз да си намеря начин, също не можело. Нямало как да оправдаят парите.
През това време, хора минаваха от там, на път за дансинга, да танцуват. Олиото се разнесе из целият ресторант. Пода остана неизмит до края на престоя ни там. Някой връзкар беше заел поста на управител, без да има идея изобщо какво да прави като е на тази длъжност. В малкото магазинче на хотела имаше разни работи с прах по тях, но нямаше филм, нито пяна за бръснене, нито ножчета. Имаше продавач на длъжност, без да продаде каквото и да било по цял ден. Сега, като се качиш горе за две седмици, шансът е, че ще ти свърши филма, може би и пяната за бръснене, може и ножчетата. Не се очаква ти да мислиш за тия работи като клиент. Очаква се те да мислят. Нали те са там за да правят пари а аз да ги харча. Ами те не ми дадоха шанс да похарча и един лев. Каквото ми трябваше, те го нямаха. Дори нямаха батерийки. Хотела все още беше държавна собственост. Ха сега проектирай това върху държавната собственост в цяла България (а то всичко беше държавна собственост) и си представи защо държавата ни беше бедна. Представи си и друго. Представи си как цял народ е порасъл без да се научи да върти бизнес, да прави пари, да се грижи, да има нюх къде са парите и как да идат при него. Представи си липсата на качество навсякъде и поради това липсата на чувство и знания по що е качество и приложението му у нас. Българина не може да познае качеството дори да го блъснеш в него. Той не знае как да гледа за него, как да го познае.

Не се бях качил горе за да се ядосвам. Природата все още беше непобедимо красива (оставиш ли я на българина за достатъчно дълго време, ще я осере и нея, няма да я познаеш). Тогава случаят все още не беше такъв. Падна един метър сняг и стана неописуемо красиво. Тръгнахме да се връщаме. Седнах до прозореца на автобуса. Още бях пресен в България, бях жаден да гледам. Минахме през някакво село, покрай задните дворове на някакви къщи. Дворовете в кал до колене. Премръзнало куче, с мръсна козина, вързано със синджир, лае по автобуса. Гледам изкривена бригадирска количка захвърлена по средата на двора. Няколко свинки ровеха в калта, белким намерят нещо за ядене. Дървен материал струпан в единият край, гние там от години. И ми просветна. Ами ето го проблема, кристално чист и ясен. Ето средата от която идват нашите управници. И носят тази среда със себе си където и да отидат. Носят това безредие и мръсотия. Ами той е израсъл с кучешки лай по всяко време под прозорците си. Как искаме уличните кучета да им направят впечатление. Това за тях е домашна обстановка. Ако ги няма, ще им липсват. И тук, в София, изхвърлят боклуците си от прозореца, както са го правили в къщи на село. Свините се справят по-нататък. Целият им заден двор осеян с лайна от добитък, защо тогава лайната по улиците на София да им правят впечатление? Той си е сложил подпетените обувки и галоши пред вратата на апартамента. Какво от това че бил настъпил лайно на улицата. То ще му остане пред вратата. Вътре ще си влезне по чорапи. Така е свикнал ейййй, така е свикнал! Какво му намирате кусур.
Та, по тази причина, нищо че съм убеден републиканец, за доброто на народа ставам царист. България трябва да има цар, щото никой цар няма да търпи тази неразбория. Ще си назначи компетентна полицейска управа, както е било навремето. Ще следят за ред и чистота и ще глобяват нарушителите. В коя царска държава сте видяли улични кучета? Няма. Значи и тук няма да има. И така!
До сега няма пример на оправена държава със селско управление. Няма такава! Затова и нашата няма да се оправи. А за да се оправи, трябва царско управление. Ако не наше царско, чуждо царско! В същност точно това става сега. Царските управления на Западна Европа ни налагат какво да правиме, щото си нямаме наше царско управление. Ако имахме, никой нямаше да ни налага нищо. Всичко щеше да си ни е наред.
Аре сега със здраве.