Детето на наш познат в България се пързаляло на пързалка край блока им. Обаче от пързалката стърчело нещо (тенекиен ръб? ръждясал болт? гвоздей?) и детето си одрало задника.

Нашият познат овикал и опсувал целия блок, и градинката, и изобщо всичко в България. Това може би и аз щях да направя, примерно. Обаче аз нали съм си тъп, и го запитах дали е отишъл при пързалката и е махнал одиращия предмет. "Какво да им поправям пързалките на тия педерасти!" - беше отговорът, редактиран и цензуриран, иначе прав текст.

Поправката на пързалката би взела цели пет минути, от личното време на заинтересуван баща. Цялостната поправка, без боядисване - би взела няколко часа. Искат се инструменти. Но как може здрави прави мъже да си играят на собственици на жилища - без да имат елементарни инструменти като гаечни ключове и отвертки и ножовки и пр.? Или и в жилищната поддръжка важи "какво да им поправям жилището на тия педерасти"?

Това е някакво отчуждение и озлобление към околните. Не знам от къде е започнало. Може би от отвращението, насадено към обществените доброволни мероприятия - едно време насилствено организирани. Или може би от беднотия; беден човек трудно може да се раздели с дребните материали, нужни за поправка на пързалка. И тук по САЩ бедните са прословути с неподдръжка и разсипничество, и отчуждение и озлобление.

Това е голям проблем за България - защото показва начин на мислене който изобщо не се ограничава само със сметта, или с разнебитените градинки, или неподдържаните жилища - а се простира право до правителсвото. И за жалост, проблемът може да бъде разрешен единствено от самите български българи.