Рядко ще стрещнеш задоволен човек. И добре че е така! До където човечеството е стигнало (спорт, наука, благосъстояние, техника и т.н.), все е било благодарение на незадоволени хора. Задоволените - не ги търси за такива работи. Жива мърша. Аз включително.

Никакво обяснение не е в състояние да накара един незадоволен човек да се почувства задоволен. Да, съгласяват се с обяснението, но незадоволеността остава.

От кога проповядвам, че за българина ще бъде много по-лесно да се ОПРАВИ. Американеца трябва да направи $3,000 за месеца в повече от българина, само за да може да живее и работи на равна нога с българина. По твоите сметки тази сума е близо $4,000. За твоето ниво, сигурно е така. Ако българина изкара за целият месец $200, той се изравнява с американец изкарал $3,200. И двамата, с тази заработка, ще бъдат на ръба на отчаянието, пък макар и по различни причини. А не малко американци заработват точно толкова пари, че и по-малко. Както в България. Оправянето го виждам по-лесно, защото ако българина стане толкова производителен, колкото американеца, в същият случай, той ще бъде с $3,000 на месец по-напред. Това грубо казано.

Ако един човек е финансово добре, където и да се намира той, Америка престава да бъде желана за заселване. Никога един финансово задоволен западно европеец не би се преместил да живее в САЩ. При наличието на свободен избор и възможност, не само аз но и други българи, избрахме България за местоживеене. Аз тук се чувствам най-добре! Но това стана едва след постигане на финансова независимост.

Българина е "жаден" човек. Не само за повече пари, но и свят да види. Спомням си пътеписите на Лиляна Стефанова, излезли от печат някъде около '60 година. Беше придружавала български танцов и певчески състав на турне из Щатите. Беше посетила своя далечна роднина в Детройт, работеща като секретарка в един от автомобилните заводи на Форд. Младата секретарка беше отишла да я вземе със съвсем новият си Форд и да я заведе на гости в къщи си. Коментарът който съм запомнил и до ден днешен, че фордът беше само на няколко месеца нов и секретарката не беше изплатила за това време дори четирите колела на колата. И си мечтаех да живея в Америка, да имам работа, нова къща и кола, пък ако ще да работя цял живот само за тях. Колко наивен съм бил и колко нещастен щях да бъда ако това ми желание се беше изпълнило буквално.

Като заключение, мисля си, човек никъде няма да се чувства задоволен. Поне да си направи списък в който да степенува приоритетите си и да започне да ги отмята един по един, по реда на тяхното постигане. Те (приоритетите) така или иначе няма да свършат, тъй като към тях ще бъдат прибавяни други, но поне да се гони някаква цел до пълното ни "укротяване" от майката природа.

Като потвърждение на предположението ми, че човек където и да е няма да се чувства задоволен, прибавям този цитат (в червено) от клуб Емиграция.

Zdraveite vsichki ot tozi club.Rechih da picha zachtoto gledam dosta hora se dvoumiat da zaminat ili ne.Ta eto i moiata history.Predi 10 godini pristignah v Canada.Purvite 5 godini se borih s prisposobiavaneto.Uspiah da zapochna dobre platena rabota,no v duchata mi e pusto,pusto,pusto.Vednaj v godinata si hodia b BG,tam gledam mnogo po bedni no chtastlivi hora,imat si semeistva i priateli.Skoro chte navarcha 40 godini,a sam absolutnoSAMA,kadeto i da sam kakvoto i da pravia.Ta imache li smisal vsichko tova.

Разбира се, за това си признание жената беше порядъчно оплюта.