Е хайде и аз, барабар Петко с мъжете... След като Оптимиста и Св. Скромни са се изказали да си кажа мнението.

Последната си заплата в България получих точно преди две години. Живея и работя в Германия, но се прибирам редовно. Няма съществена промяна на ценовото равнище в страната, затова предполагам че вижданията ми все още са валидни. Все още съм с по един крак във всяка от двете страни.

Трудно можете да си представите моя шок, когато осъзнах че с 10 пъти по-високи доходи тук, не мога да живея по същия начин както в България.
Как става така?!?
В България работех за US компания, която официално ми плащаше мин. раб. заплата, а реално $450. Т.е. не плащах данъци, а социалните осигуровки бяха на минимум. Още не бяха въведени отчисленията за здравната каса.
Тук получавам 10 пъти повече.... БРУТО. Но разбира се си плащам данъците и осигуровките, които са около 45% в моя случай.

Основните ми разходи в България бяха за "кръчми". Освен да работя (много работа на свободно работно време - фирмата е някъде на 10000 км.) и спя, понеже съм ерген, останалото си време прекарвах по заведенията.
Обяд - всеки работен ден в евтино ресторантче-закусвалня.
Вечеря - 5-10 пъти сам и 5-10 пъти с приятелката ми на месец. Общо по 15 пъти средно на месец. Пак в някое от прекрасните, и доста по-евтини от софийските, пловдивски ресторантчета. Алкохол употребявам изключително рядко.

Кафета с кола - 4-5 пъти на ден. По 20-30 минути през 12-те часа, през които обикновено работех. 6 дни в седмицата. 2 кутии цигари дневно.

Транспорт - такси. Най-евтиното нещо в България и особено в Пловдив.

Кино, театър и концерти.

Е как стана така, че с 10 пъти по-високи доходи не мога да си позволя доста скромния в някои отношения живот (дрехите си ги нося чисти докато почнат да се късат ) който водех в родината?

След известно объркване и наблюдения открих, че структурата на разходите тук е доста по-различна. Надценката в заведенията е средно 8-10 пъти на цените сравнени с магазинските. Улиците вечер са пусти и в едномилионен град, какъвто е Хановер, дори по време на CeBIT, най-големия панаир в света, при 500 000 посетители отвън града и страната.

Та няма ходене по кръчми. Поне не в степен в каквото ги ползвах в България.
Ама ние не живеем тук съвсем без удоволствия. Екскурзия до Париж, 4 дни, 20% от месечния ми чист приход. Всичките разходи. Пътуване до прекрасната ми родина - досега 3 двуседмични. Всяко пътуване ми струва с транспорта и всичко останало .... точно колкото са ми разходите тук (наема така или иначе си тече и не го смятам) за същия период от време.

Такси - не, благодаря. Дори на летището ходя с градски транспорт. Веднъж ползвах до там - 55 лв.

Българския ми начин на живот ми харесваше повече. Че какво правя тук? Ами няма да е все така. Първо и в България нещата скоро ще заприличат на "западните". Второ - семейство в кръчма не се гледа (аз все още се държа ), но сигурно и на мен ще ми дойде на главата. Трето - нищо общо с начина на живот. Нарича се кариера. Все още стажът в България не е голям плюс по света, за разлика от образованието и знанията ни. А аз съм млад човек, който си мисли че не сме закотвени в една страна или един град до края на живота си. За специалист като мен ("програмист") има работа навсякъде, включително и в Африка.

Успехи?