До голяма степен по-скоро съм мизантроп, отколкото човеколюбец, но това ти мнение ми звучи малко еднополюсно.

Да, много (не бих казал повечето) хора са зли и биха използвали слабостта ти в своя полза или само за да ти навредят, но взаимоотношенията затова се наричат ВЗАИМОотношения, защото не се опират само на качествата и недостатъците на едната страна.

Въпрос на твой опит, преценка и избор е с кого да споделяш и с кого не.

Всичко, което съм постигнал в живота, се е основавало на откровеност и откритост, без които не бих го постигнал. Естествено, пак заради тях съм понесъл и удари, но от една страна, равносметката, поне засега, е положителна, а от друга се чувствам много по-комфортно да бъда себе си, отколкото да се мъча да бъда нещо друго.

Има и още нещо. Практически невъзможно е да разчиташ единствено на себе си в живота, макар че много хора го твърдят, без да отчитат колко помощ са получили.
В този смисъл, няма начин някой да ти помогне, ако не споделиш проблема си.

Ако си позволиш да споделяш по-често, ще разбереш колко много хора имат точно твоя проблем и колко много от тях вече са намерили някакъв изход от него.

Това не е само теоритизиране по въпроса, а личен опит.

Съвсем наскоро помогнах на дъщеря си за разрешаването на много сериозен и потенциално доживотен проблем, който много хора не биха споделили. Ако не беше го споделила с мен, щеше да търпи години страдания, а това можеше и да промени целия й живот занапред.

Във форумите нещата стоят малко по-различно. Тук негативната нагласа и желанието за мачкане на другия преобладават, но пък ако не го е страх от болката, боксьорът може да стане истински боксьор само на ринга, а не пред боксовата круша или още по-малко на трибуните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите