Само едно мога да те уверя - че напълно съзнавам колко жестоко трудно е на хората от групата ЛГБТ... и каквото беше там. Осъзнавам, също, че твоята лична ситуация е в пъти по-трудна, отколкото на "обикновените" лесбийки и гей мъже.

Не мисля, че някой държи решението в ръцете си. Дори не знам дали има решение. Мога само да предполагам, че ако човечеството не се самоунищожи достатъчно скоро, то с достатъчна вероятност може да се предполага, че ще става все по-толерантно към много неща, включително и вашия проблем. Не бива да се самозалъгваме - екстеримсти винаги е имало и ще има. Дори и само една бандичка хомофоби да остане на света, но ще има. Така сме устроени - има от всичко.

Съвети се дават за лесните неща - каква кола да си купиш, къде да отидеш на почивка, дори какво да учиш... но важните неща ВСЕКИ трябва да реши САМ. НИКОЙ не може да реши вместо него, колкото и да го разбира, колкото и да му се иска да помогне.

Няколко години бях с депресия, после няколко месеца с паническо разстройство. Нищо страшно - просто силен ирационален страх. Казах на много малко хора и не отидох при личния си лекар - страх ме беше да не напишат някъде диагнозата официално - паническо разстройство - за повечето хора това означава някакъв безумно луд психопат, от когото може да се очаква всичко. Бях шеф на екип от доста хора, как щяха да погледнат на болестта ми шефовете? Много хора така и не излизат от депресията, а пническото разстройство ги затваря вкъщи. Това означава край на работата с хора, невъзможност за самоиздръжка. Страшно. Справих се. Справих се, когато осъзнах, че никой и нищо няма да ме излекува. Само аз мога да се излекувам. Трябваха ми месеци, дори години, но го разбрах, усетих слабото си място и от поне 5 години съм стабилен. От година съм в много тежък период обективно откъм житейски обстоятелства, но психиката ми не е мръднала. Стабилен съм.

Защо ти го разправям? По две причини - едната, за да ти покажа, че и аз знам какво означава и че също се страхувам да бъда различен, т.е. болен за останалите хора. При това психическото заболяване в БГ е не по-малко срамно и отблъскващо от хомосексуализма, почти без да се прави разлика между десетките диагнози. Другата причина - да споделя, че в тези случаи, ако имаш късмет, някой може и да ти подаде ръка, но да се изправиш трябва сам. Друг начин просто не съществува.

За лекарите казваш. Да, и "лудостта" все още се лекува с електрошок. И в "лудостта" все още далеч не е ясно какво точно и защо се случва. Но нека бъдем честни - и психическите заболявания и хомосексуализмът са отклонения от "нормата", дължат се на "грешка" в "машинката". Изваждането на хомосексуализма от списъка на болестите, за мен е само едно признание, че това не е "болест" в традиционния смисъл, защото болестите се лекуват (сега или в бъдеще), а тук вероятно медицината е стигнала до извода, че машинката не може да бъде поправена и трябва да я приемем такава, каквато е.

Как да не е болест, като хората страдат от това състояние, дори и най-големите непукисти имат проблеми поради тази "грешка". Друг е въпросът, че това не е СРАМНА болест, че човекът не е ВИНОВЕН за това си състояние и че то не му пречи да бъде нормален човек във всичко останало.

Сексът е много важен, едно от най-важните неща в живота на човека, но далеч не е единственото и когато човек мине определена възраст, започва да осъзнава това. А и 90% от сексуалния проблем, доколкото е проблем, може да бъде разрешен с мъничко разбиране и съпричастие от страна на околните.

Съвет? Могада дам само един съвет към вашите активисти. Борете се да ограмотите хората, че хомосексуализмът не е въпрос на избор, "смяна на вярата" под външно влияние и т.н. Първата крачка към търпимостта е премахване на страха у невежите, че можеш да се "заразиш" от хомосексуализъм, че някой може да те НАПРАВИ хомосексуален. Паралелно с това, същите тези хора трябва да разберат, че хомосексуализмът може да сполети всяко семейство - дете, внук, правнук. Дълбокото осъзнаване, че човке се ражда такъв и че може да се случи на всеки, е първата крачка към поглеждането с други очи.

Но не се заблуждавай. Ако това стане по-времето на нашите внуци, ще бъде голям успех.