Говориш така само защото не знаеш колко е хубаво да си женен.

Всичко ти е изпрано, изгладено и подредено, а понякога направо приготвено за обличане.

Няма нужда да помниш и даже да знаеш кое къде е. Достатъчно е да го поискаш и то ти се подава в ръцете.

Сготвено ти е и сервирано, а след това съдовете мистериозно стават отново чисти и изчезват някъде. Изобщо не ти се налага да знаеш къде точно.

Децата ти са под постоянна грижа и надзор, знае се всяка тяхна стъпка, а на теб ти се докладват само по-важните и финансово обвързаните случаи.

Къщата е винаги чиста и подредена, независимо колко дълго си си търсил стария тефтер и колко неща си наизмъкнал от шкафовете.

Обувките ти, стават вълшебни - събуваш ги вечер кални пред вратата, а сутринта те са си пак чистички и лъснати на същото място в шкафа, откъдето си ги взел предната сутрин.

Чорапите ти са вълшебни - захвърляш ги някъде някъде в стаята вечерта, а на сутринта те са напълно изчезнали.

Има кой да те изслуша, успокои и увери, че ти и само ти си правият, когато вечер се върнеш ядосан от някой идиот в работата.

Когато шефът ти предложи по-висока и отговорна позиция, от която се страхуваш, има някой, който само за една вечер може да те убеди, че тази позиция е създадена само за теб и, че ти с такива трудности си се преборил, та тази ли дреболия...

Най-сладкото оставих за накрая - има кой да ти обича, да обича само теб и точно теб, защото ти си най..., най..., абе най.

И това е само глазурата на брака. А блатовете да знаеш какви са сочни и сладкииии!

Пръстите да си оближеш.