Баща ми живееше на село,на близко разстояние до Париж.Когато пристигнах,намерих до вратата лекаря,който ми каза:
-Вие идвате много късно;баща ви искаше да ви види за последен път.
Влязох и видях баща си умрял.
-Господине,-казах аз на лекаря-накарайте моля ви,всички да се отдалечат и да ме оставят самичък тук;баща ми имаше нещо да ми казва и той ще ми каже.
По моя заповед слугите излязоха;аз се приближих тогава до леглото и повдигнах тихичко савана,който покриваше вече лицето.Но,щом като хвърлих поглед на него,спуснах се за да го целуна и изгубих съзнание.
Когато дойдох на себе си,чух да казват:
-Ако иска,отстранете го,под какъвто и да било предлог.
Разбрах,че искаха да ме отдалечат от леглото на умрелия и се престорих,че нищо не съм чул.Като ме видяха,че съм спокоен,оставиха ме.Аз очаквах,че всички ще са си легнали в къщата и като взех една факла,върнах се пак в стаята на баща си.Там намерих един млад свещеник,самичък,седнал до леглото.
-Господине-му казах-да оспорвате на едно сираче последната нощ на бдение при своя баща,това е смело нещо;аз не зная това,което са могли да ви кажат.Останете в съседната стая;ако има нещо лошо,взимам го върху себе си.
Той се отдръпна.Единствена факлата само,поставена върху маса,осветяваше леглото;седнах на мястото на духовника и открих още един път тези черти,които нямаше вече никога да видя пак.
-Какво искахте да ми кажете,мой татко?-го попитах аз-Каква беше вашата последна мисъл,като сте търсили с очи вашето чедо?
Баща ми си държеше дневник,където имаше навика да отбелязва всичко,което правеше ден по ден.Този дневник беше върху масата и аз видях,че беше отворен;приближих се и коленичех до него;върху отворената страница имаше само тези думи:"Сбогом,мой синко,аз те обичам и умирам".
Не пролях нито една сълза,нито едно ридание не излезе от моите устни;гърлото ми се сви,а устата ми беше като запечатана;аз гледах баща си,без да мръдна.
Той познаваше моя живот и моите непорядъчни постъпки му бяха дали много пъти повод да се оплаква или да ме мъмри.Виждах го всякога да ми говори за бъдещето,за моята младост и за моите лудости.Неговите съвети често са ме изтръгвали от моята лоша съдба и те бяха от голямо значение,защото неговият живот беше от единия до другия край,образец от добродетел,спокойствие и доброта.Аз очаквах,че преди да умре,той ще пожелае да ме види,за да се опита още един път да ме отклони от пътя по който бях тръгнал;но смъртта беше дошла много скоро;той беше почувствал тутакси,че му остава само една дума за казване,а той беше казал,че ме обича.