Бях седнал една вечер вкъщи с Дежене.Прозорецът беше отворен;беше един от тези дни на март,които са предвестници на пролетта;валяло беше,приятна миризма идваше от градината.
-Какво ще правим,приятелю мой,-му казвам-когато дойде пролетта?Чувствам силно желание да пътувам.
-Ще направя-каза Дежене-това,което направих миналата година;ще отида в село,когато дойде време за това.
-Какво?-отговорих аз-Всяка година ли правите едно и също нещо?Ще започнете отново,значи,тази година вашия живот?
-Какво искате да правя?-възрази той.
-Право е!-извиках аз като се стреснах и станах-да,какво икате да правите?Вие добре казахте.Ах!Дежене,как всичко това ме уморява.Не се ли чувствате никога уморен от този живот,който водите?
-Не-ми каза той.
Аз бях изправен пред една гравюра,която представляваше Магдалена в пустинята;скръстих си ръцете,без да искам.
-Какво правите?-попита Дежене.
-Ако бях живописец-му казах-и ако исках да нарисувам меланхолията,не бих нарисувал младо момиче,което мечтае с книга в ръцете.
-Какво ви е пак тази вечер?-каза той,като се смееше.
-Не,наистина-продължих аз-тази Магдалена,в сълзите на която прозира издутата гръд на надеждата;тази бледна и болезнена ръка,на която тя подкрепя главата си,е още благовонна от парфюмите,които е пръскала на краката на Исуса.Не виждате ли,че в тази пустиня има толкова много мисли,които молят?Е,това не е меланхолията.
-Това е жена,която чете-отговори той със сух глас.
-Но една щастлива жена-му казах аз-и една щастлива книга.
Дежене разбра това,което исках да кажа:той видя,че дълбока скръб вееше от мен.И ме попита дали нямах някоя причина за скръб.Колебаех се да му отговоря,а чувствах сърцето си да се разкъсва.
-Най-сетне-ми каза той-мой драги Октав,ако имате нещо да ви мъчи,не се колебайте да ми го доверите;говорете открито и вие ще намерите в моето лице един приятел.
Той ме застави да се обясня.
-Е,добре,-му казах-ако се обясня,за какво ще ви послужи това?Тъй като вие не можете да направите нищо,нито пък аз?За дълбочината на моето сърце ли ме питате или само за първата дошла дума,за едно извинение?
-Бъдете искрен-ми каза той.
-Добре,-възразих-добре Дежене,вие сте ми давали съвети,когато е трябвало и аз ви моля да ме изслушате,както съм ви изслушвал тогава.Вие ме питате за онова,което е в сърцето ми;ще ви го кажа.Вземете първия дошъл човек и му кажете:ето хора,които минават живота си в пиене,в яздене на коне,смях,игра,в използване на всички удоволствия;никакви окови не ги стесняват;те имат за закон това,което им се нрави,жени толкова,колкото искат;те са богати.Други грижи,нито една;всички дни са празници за тях и какво мислите вие?Стига този човек да не бъде строг набожник,би ви отговорил,че това е от човешка слабост,ако не ви отговори просто,че това е най-голямото щастие,което може да се въобрази.Сложете този човек в действие;поставете го на маса;една жена до него,чаша в ръката му,шепа злато всяка сутрин и после му кажете:ето твоят живот.Докато спиш конете ти ще дълбаят с крак конюшнята;докато караш своя кон да скача по пякъка на алеите,виното ще узрее в избите ти;докато минаваш нощта в пиене,банкерите ще увеличат богатството ти.Ти можеш само да пожелаваш и твоите желания са действителност.Ти си най-щастливият между хората;но пази се да не пиеш някоя вечер вън от мярката и да не намериш тялото си неспособно вече за наслаждение.То ще бъде голямо нещастие,защото всички болки се утешават,освен тези само.Ти ще яздиш някоя хубава нощ в гората с весели компаньони;конят ти ще стъпи накриво,ще паднеш в някой трап,пълен с тиня и ще рискуваш,че твоите компаньони,хванати от виното,сред тяхната весела музика,да не чуят твоите стенания.Пази се,те да не заминат без да те съзрат и шумът на тяхната радост да не потъне в гората,когато ти ще се влачиш на изпочупените си членове.Ти ще изгубиш на игра някоя вечер;съдбата има своите лоши дни.Когато се върнеш у дома си и седнеш край камината,пази се да не те удари глава,да не оставиш скръбта да намокри клепачите ти и да не ти мята погледите тук и там с горчивина,както когато се дири приятел;пази се най-сетне да не се смислиш тутакси в самотата си за онези,които имат,под някой покрив от шума,спокойно домакинство,но които заспиват с протегнати ръце;защото насреща ти ,на великолепното ти легло ще бъде седнало като същинска довереница,бледното създание,което е любовница на твоите петолевки.Ти ще се наклониш над нея,за да облекчиш измъчени гърди,а тя ще помисли,че ти си много печален и че загубата ти трябва да е много голяма:сълзите на твоите очи ще й разказват за голяма грижа,защото те са способни да оставят да увехтее роклята,която тя носи и да накарат да паднат пръстените от нейните пръсти.Не именувай този,който те е изиграл тази вечер;възможно е тя да го срещне утре и да направи твърде меки очи за твоето разорение.Ето,това е то човешката слабост;достатъчно силен ли си,за да можеш да я владееш?Мъж ли си?Пази се от отвращението;то е неизличимо зло:един умрял струва много повече от живия.Имаш ли сърце?Пази се от любовта;тя е по-лошо от злото за един развратник,тя е нещо смешно:развратниците плащат на своите метреси,и жената,която се продава,има право да презира само един човек на света:този,който я обича.Имаш ли страсти?Пази си лицето;срам е за един войник да хвърли своето оръжие,а за един развратник-да държи на каквото и да било;неговата слава се състои в това-до всичко да се докосва само с мраморни ръце,натъркани с дървено масло,по които трябва да се хлъзга.Имаш ли гореща глава?Ако искаш да живееш,научи се да убиваш:виното е понякога раздорник.Имаш ли съвест?Пази се от съня си;един развратник,който се разкайва твърде късно е като кораб,напълнен с вода:той не може нито да се върне на сухо,нито да продължи пътя си;ветровете го тласкат,океанът го привлича,той се обръща и изчезва.Ако имаш тяло,пази се от страданието;ако имаш душа,пази се от отчаяние.О,нещастни,пази се от хората;колкото ти вървиш по пътя,където си,ще ти се струва,че виждаш една огромна поляна,където се разстила като цъфнали гирлянди фарандола от танцьорки,които се държат като халките на верига;но това е един лек мираж;тези,които гледат в краката си знаят,че хвърчат върху копринена нишка,опната върху бездна и че бездната поглъща много мълчаливи падения,без бръчка на нейната повърхност.Нека кракът ти да не те измами!Самата природа чувства да се отдръпват ооколо тебе нейните божествени създания;дървесата и тръстиките не те познават вече;ти си покосил законите на майка си,ти неси вече брат на кърмачетата и птичетата на полетата не се смълчават,като те видят.Ти си сам!Пази се от Господа!Ти си сам срещу него,изправен,като студена статуя върху пиедестала на своята воля.Дъждът от небето не ще те разхлади вече,той те изнурява,той те мъчи.Вятърът,който духа,не ти дава вече жизнена целувка,святото причастие на всичко,което диша;той те шиба,кара те да се клатушкаш.Всяка жена,която ти целуваш,взема искра от твоята сила,без да ти върне нито една от своята;ти изнемогваш от призраци;където падне една капка от твоята пот,изниква едно от онези гибелни растения,които растат по гробищата.Умри!Ти си неприятелят на всичко,което обича;остави се на своята самота,не чакай старостта;не оставяй деца на земята,не оплодотворявай развалената кръв;изчезни като дима,не лишавай от слънчев лъч житното зърно,което пониква!
Като свърших тези думи,паднах на един фотьойл и поток от сълзи бликна от очите ми.
-Ах!Дежене,-извиках аз,като се задавях от ридания-не е то това,което ми казвахте.Не знаехте ли?И,ако знаехте,защо не ми казахте?
Но самия Дежене беше с хванати ръце;той беше бледен като саван и една дълга сълза течеше по бузата му.
Настъпи между нас момент от мълчание.Стенният часовник би;аз се размислих и си спомних изведнъж,че имаше тъкмо цяла година,откогато в подобен ден,в подобен час,бях открил,че моята метреса ме мамеше.
-Чувате ли този часовник?-извиках аз-Чувате ли го?Не знам колко бие сега;но това е един страшен час,който ме дебне в моя живот.
Аз говорех така,унесен и без да можех да различавам онова,което ставаше у мене.Но,почти в същия момент един слуга влезе бързо в стаята;взе ме за ръката,заведе ме настрани и ми каза съвсем ниско:
-Господине,ида да ви съобщя,че баща ви е на умиране;той току-що получи апоплектичен удар и лекарите не дават никаква надежда за него.