Аз имам да разкажа при какъв случай бях хванат от болестта на века.
Бях на масата,на голяма вечеря,след един маскарад.Около мене бяха моите приятели,богато облечени,млади хора и жени,всички блестящи от хубост и радост;отляво и отдясно превъзходни ястия,стъкленици,полилеи;над моята глава шумен оркестър,насреща ми моята метреса,възвишено създание,която боготворях.
Аз бях тогава на деветнадесет години;не бях изпитвал никакво нещастие,никаква болест;бях с характер горд и открит същевременно,с всички надежди и избликващо сърце.Винените пари ферментираха в моите жили;то беше един от тези моменти на опиянение,когато всичко,което видите,всичко,кото чуете,ви говори за обичната.Цялата природа се чинеше тогава като скъпоценен камък с хиляди лица,върху който е издълбано тайнственото име.Човек би целунал доброволно всички,които вижда да му се усмихват и той се чувства брат на всичко,което съществува.Моята метреса ми беше обещала рандеву за през нощта,а аз поднасях бавно чашата си към моите устни,като я поглеждах.
Когато се обърнах,за да взема една чиния,вилицата ми падна.Аз се наведох,за да я взема,но като не я намерих отначало,повдигнах покривката,за да видя къде се беше търколила.Аз съзрях тогава под масата кракът на моята метреса,който беше турен върху този на един млад човек,седнал до нея;бедрата им бяха кръстосани и преметнати и те ги постискваха от време на време.
Аз се повдигнах,разбира се,спокоен,поисках друга вилица и продължих да вечерям.Моята метреса и съседът й бяха от тяхна страна така също твърде спокойни,като си говореха едвам и като не се поглеждаха.Младият човек беше сложил лактите си на масата и се шегуваше с една друга дама,която му показваше яката си и гривните.Моята метреса беше неподвижна,с очи втренчени и удавени от умора.Аз ги наблюдавах и двамата,докато траеше вечерята,но не видях нито в жестовете им,нито по техните лица нещо,което можеше да ги издаде.На края,когато сервираха десерта,оставих да се изплъзне кърпата ми на земята и като се наведох отново,намерих ги пак в същото положение,тясно опрени един в друг.
Аз бях обещал на моята метреса да я заведа тази вечер у тях.Тя беше вдовица и следователно-извънредно свободна жена,живееше с един стар роднина,който я съпровождаше и й служеше за стар опитен придружител.Когато преминавах през предкъщните стъпала,тя ме повика. "Хайде,Октав - ми каза тя - да тръгнем,ето ме." Аз започнах да се смея и излязох без да й отговоря.След няколко крачки седнах на един крайъгълен камък.Не знаех за какво мислех;бях като затъпял и станал идиот от неверността на тази жена,към която не бях никога ревнив и върху която не бях хвърлил никога подозрение.Това,което бях видял не оставяше у мене никакво съмнение;аз бях като изумен от неочаквано нещастие и не си спомням нищо от онова,което се извърши у мене в продължение на времето,през което бях останал на този камък,освен като погледнах машинално небето и като видях една звезда да пада,аз поздравих тази бягаща светлина в която поетите виждат един разрушен живот, и й снех тежко шапката си.
Върнах се у дома твърде спокойно,без да изпитвам нещо,без да чувствам нещо,и като лишен от разсъдък.Започнах да се събличам и си легнах в леглото;но,едва току-що си сложих главата върху възглавницата и дъхът на отмъщението ме завладя с такава сила,че аз се изправих веднага срещу стената,като че всичките мускули на тялото ми бяха станали на дърво.Слязох от леглото си като крещях с прострени ръце,като не можех да вървя освен на петите си,толкова нервите на пръстите на краката ми бяха обтегнати.Аз прекарах така близо един час,напълно луд и вкочанясал като скелет.Това беше първото избухване на гняв,което изпитах.
Човекът,когото хванах ненадейно с моята метреса,беше един от най-интимните ми приятели.Отидох на другия ден у него,придружен от един млад адвокат на име Дежене;ние взехме револвери,още един друг свидетел и бяхме във Венсенската гора.През целия път аз избягвах да говоря с моя противник,а така също и да го доближа;аз упорствах така на силното желание да го ударя или оскърбя,тези форми на насилие,толкова отвратилени и безполезни от момента,откогато законът толерира условното сражение.Но аз не можех да си забраня да не отправям изпитателни погледи върху него.Това беше един от моите приятели от детинство и между нас съществуваше една вечна размяна на услуги от много години насам.Той познаваше много добре любовта ми към моята метреса и много пъти даже бях слушал ясно от него,че този вид връзки са свети за един приятел и че той ще бъде неспособен да се опитва да ме измести,макар и да обича същата жена,както мене.Най-после аз имах всичкото доверие у него и никога може би не съм стискал ръката на човешко създание по-сърдечно,както неговата.
Аз гледах любопитно,жадно този човек,когото бях слушал да говори за приятелството като някой герой от древността,и когото току-що видях да милва моята метреса.То беше за пръв път в моя живот да виждам чудовище;измервах с вторачен поглед,за да видя по-добре как беше направено то.Него,когото познавах от десетгодишна възраст,с когото бях живял ден след ден в най-съвършено и най-тясно приятелство;струва ми се,че не го бях никога виждал.Аз ще си послужа тук с едно сравнение.
Има една испанска пиеса,позната на цял свят,в която една каменна статуя идва да вечеря у един развратник,изпратена от небесния съдия.Развратникът се държи добре и се сили да се показва индеферентен;но статуята му иска ръката и когато той я дава,човекът се чувства обхванат от смъртен студ и пада в конвулсии.
Така всеки път през моя живот,случвало се е да съм имал голямо доверие в течение на дълго време било на приятел,било на метреса,и да открия изведнъж,че съм бил мамен;и аз не мога да обясня какво произвежда това откритие върху мене,освен като го сравня със стискането на ръката на тази статуя.Това е истинското впечатление от мрамора,като,че ли действителността с всичката своя смъртна хладина,ме поледява с целувка;това е допиране до чавек от камък.Уви! Страшният събеседник е хлопал не един път на моята врата;не един път ние сме вечеряли заедно.
Но,приготовленията са направени,ние заемаме линия-моя противник и аз,като напредваме бавно един към друг.Той гръмна пръв и ме рани в дясната ръка.Аз взех тутакси револвера си в другата ръка;но не можах да го повдигна,липсваше ми сила и паднах върху едното си коляно.
Тогава видях моя неприятел да идва бързо,с безпокоен вид и твърде бледно лице.Моите секунданти се притекоха в същото време като видяха,че аз съм ранен;но той ги отдалечи и ми взе наранената ръка.Зъбите му бяха стиснати и не можеше да говори;аз виждах мъката му.Той страдаше от най-ужасното зло,което човек би могъл да изпита. "Махни се!-му крещях аз,махни се,иди да се избършеш в чаршафите на ***!"Той се задушаваше,и аз също.
Сложиха ме във фиакър,където намерих един лекар.Раната не беше опасна,тъй като куршумът не беше засегнал костта,но аз бях в такова състояние на възбуденост,че беше невъзможно да се съвзема на часа.В момента,когато фиакърът тръгваше,видях на вратичката една трепереща ръка:това беше моя противник,който беше дошъл пак.Аз си поклатих главата в отговор;бях в такова вбесяване,че бих направил напразно усилие,за да го извиня,цял чувстващ добре колко разкаянието му беше искрено.
Пристигнал у дома,кръвта,която течеше от моята ръка,ме успокои много;защото слабостта ме освободи от моя гняв,който ми причиняваше повече зло,отколкото моята рана.Легнах си с наслаждение и струва ми се,че никога не съм пил нещо по-приятно от първата чаша вода,която ми дадоха.
Като ме сложиха в леглото,треската ме започна.То беше тогава,когато аз започнах да лея сълзи.Това,което не можех да разбера,беше не,че моята метреса беше престанала да ме обича,а това,че ме излъга.Аз не разбирах защо една жена,която не е насилена нито от дълга,нито от интерес,може да лъже един мъж,когато същевременно обича друг.Питах двайсет пъти на ден Дежене как е възможно това."Ако бях неин мъж,казвах аз,или,ако я плащах,разбирам да ме излъже;но,защо ако тя не ме е обичала повече,не ми го е казала?Защо да ме мами."Аз не мога да разбера как може да се лъже в любовта;тогава бях дете,но и сега признавам,че пак така мисля.Всеки път,когато съм се влюбвал в някоя жена,съм й го казвал и всеки път ,когато съм преставал да обичам една жена,също сам го казвал,със същата искреност,като съм мислел винаги,че върху тези неща ние нищо не можем да сторим чрез нашата воля и,че няма престъпление,освен в лъжата.
|