Да ти разкажа ли аз до онзи ден как гледах на нещата или по-добре как сега ги виждам. Нещо ме накара да помисля, да застана настрани от себе си и да разгледам наоколо...доста интересно преживяване, но как да не си го причиня като разбрах от това Нещо, че съм в най-голямата си дупка от 30 години насам, не че не го усещах с всяка фибра на тялото и душата си, но определено не го осъзнавах (деба и сатурна). Та да започна от там, че подобни депресивно, самотно, разрушително унищожителни състояния съвсем не са ми непознати. Напротив случват ми се и много им се ядосвам, така да се каже : не се понасям като се чувствам така, вероятно защото безсилието застава над мен и волята ми... знам ли, но наистина не се понасям... и като ми мине се чудя как хората около мен ме понасят, ама на : хора и хора. И седа си аз наблюдавайки- минало, сегашно, бъдеще (виждам си го, кво да се прави, доста покривено и неясно ама...), хора, познанства, любови, приятелства и в един момент се почувствах щастлива. Откачена история, но ме заля спокойствие и щастие, просто ей така от нищото, от прозрението на нещо елементарно : всяко зло за добро! В тези моменти всъщност разбрах колко добри приятели имам, стойностни и качествени хора... не че преди не съм го знаела, но не се бях замисляла през колко изпитания несъзнателно съм ги накарала да минат и те пак са до мен, ненатрапчиво, без думи, но там и в безмълвието им усещам опора. Не мога да опиша с думи това, толкова силно ..и толкова важно...и толкова ги обичам... просто не намирам думи...
И не се свърши до тук, нали винаги има някой за който ти се плаче и със сълзи си рисувал неговият образ, а той своя с думи. Дар беше за мен, успокоителен и освобождаващ да осъзная, защото винаги съм го знаела, но някак съм бягала от тази простичка истина. Да осъзная, че не думите, а делата са важни... Знаеш ли не ми се беше случвало да моля, просто мразя да моля и още по-просто: не го правя! Да молиш за приятелство или обич е жалко, а и без смисъл... не те ли усетят какъв е смисъла, но именно това нещо което толкова много мразя ми даде знание и свобода.
А за осъзнаването на всичко това благодаря на теб Джемини.
Много ти благодаря наистина
Важни са пътищата със сърце...
|