...както си четях, та ви пускам този цитат от "Домът на боговете" на Робърт Шекли, и - да знаете, всяка прилика с действителни Декстъри е съвсем случайна:)))
- Здрасти! - обади се внезапно наперен мъжки глас в слушалката или каквото беше там. - Вие разговаряте с офиса на Божествени услуги "Декстър". Тук Декстър. С какво мога да ви помогна?
- Имам нужда от бог - рече задъхано Артър.
- Мнозина от нас имат нужда - отвърна Декстър. - Но това какво общо има с мен?
- Имам нужда от бог, който да ми изпълни едно желание.
- Разбирам, сър. Входящият ви номер случайно да ви е подръка?
Артър, който се намираше на тънкия, ронещ се ръб на истерията, се чу да казва:
- Входящ номер ли? Не ми трябва никакъв гнусен входящ номер!
- Боя се, че ви трябва, сър. Кой бог ви каза да се свържете с нас?
- Обадих се на "Справки" и те ме свързаха с вас.
- Не биваше - заяви Декстър. - Ние работим само с хора, които са получили истински видения, в които някой бог им е съобщил входящ номер, за да може да изпълни тяхното желание. Дочуване, сър, и всичко...
- Вижте - прекъсна го дрезгаво Артър - Загазил съм яката. Имам ужасна нужда да ми се изпълни едно желание, но за беда не съм получавал видение, което да ми разкрие входящ номер. Можете ли да ми помогнете по някакъв начин?
- Много съжалявам - отвърна Декстър - но работим само с оторизирани входящи номера с проверена автентичност, предоставени от някой фигуриращ в списъка на одобрените от нас богове и предаден чрез истинско вдъхновено видение. Ако ви помогнем, рискуваме да си изгубим разрешителното.
- Но аз съм отчаян!
- Отчаян да, сър, но не и вдъхновен. Нали разбирате, там е разликата.
- Може ли поне да ми кажете какво да правя?
- Ами, не ми е позволено да...
- Моля ви! Умолявам ви!
- Във вашето положение мога да ви предложа единствено да опитате с Дома на боговете. Там надали ще се натъкнете на нещо, което да ви свърши работа, но поне ще сте опитали.
- Ще опитам! Как да се свържа с Дома на боговете?
- Само момент и ще ви прехвърля.
Нещо изщрака, после зазвъня телефон и накрая се обади женски глас:
- Домът на боговете. На телефона сестра Хълга.
- Трябва да говоря с някой бог! - изпъшка Артър. От многото пъшкане гърлото започваше да го дере.
- Съжалявам, сър, но никой от нашите богове не разговаря по телефона. Под достойнството им е.
- Но аз трябва да говоря с някой бог!
- Тук, в Дома на боговете, се налага да разговаряте с тях лично.
- Искате да кажете, че мога да ви посетя?
- Разбира се - отвърна сестра Хълга. - Има почти три часа до края на свиждането. Можете ли да дойдете веднага?
- Като нищо - отвърна Артър - но проблемът е, че не знам как се стига дотам.
- О, няма проблеми. От автомат ли се обаждате?
- Да.
- Тогава просто наберете звездичка-две-шест-звездичка.
- Само това ли?
- Да. И стойте близо до слушалката.
Това е пълна лудост, помисли си Артър.
I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care
|