Мило Дете,
започнах тази тема с ясното намерение да представя себе си - като мисли, чувства и факти. И да дам възможност на тези, които искат, да придобият някакви впечатления, преди да решат дали им вдъхвам доверие за общуване. Доста хора ми се обадиха, други пък аз открих. И това е чудесно! Отдавна не ми се беше случвало да изпитвам усещането за принадлежност към някаква група... Сега обаче това усещане е много ясно... Което ме успокоява... Знам, че въпросите ми ще намерят своите отговори, че репликите ми към някого ще бъдат "чути". Благодарение на тази сигурност, в момента не се чувствам като ИТ-и, загубено в Космоса.
Има нещо вярно в твърденията за "Кризата на 30-те". Бях останала без ориентири на кръстопътя "Семейство, кариера, приятели". И дълго тъпках на едно място. Въпреки семейството си, въпреки работата си, въпреки приятелите си. Накрая се разделих с всичките. Странно, но точно това беше правилното решение - за мен. Почвам от самото начало. Страх ме е. Но... това е! Или трябваше да спра окончателно, или да продължа. Избрах да продължа. Сега търся нови приятели, сменям работата, обмислям Моето семейство... И започвам да се чувствам добре - различно.
А ти... Имаш време, не бързай. Каквото и да ти се случи, каквото и да си мислиш СЕГА, след една година ще се е променило. Малко ти завиждам за това, да знаеш! :))) И ще чакам да се "включиш" отново :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.