ама ти много добре ме разбираш... Това искам да кажа... Това ти казвам... Гушни си я... погали я нежно... целуни я... и й благодари. После й кажи сбогом...

Било ти е бездушно... а сега те боли. Ти какво искаш? Да върнеш времето и да ти е бездушно отново? Е, аз не зная как става това... Не зная как да се връщам назад, за да ти покажа... Някои пътища са такива... само еднопосочни... и само с една лента за движение... Много, много тясна лента. Не можеш да обърнеш, дори и да искаш... Така че можеш само да продължиш.... напред... Или можеш да спреш. Щом толкова искаш - спри. Колко му е. Спри и чакай... чакай всичко да изгние... Защо? И защо не? Болката... идва и си отива, не разбираш ли? Така, както ние идваме и си отиваме. Само че можем да си отидем празни. Можем да си отидем наранени. Може да си отидем гневни. Може да си отидем разплакани. Или весели. Но си отиваме. И нищо не може да ни задържи. Нищо не може да продължи живота ни вечно. Защо искаш да си живееш вечно с болката? Защо не й простиш? Защо не чуеш всичко което ти казва? Нали предпочиташе "защо"... Защо си мислиш, че твоята болка, твоята голяма болка иска да живее вечно в теб? С теб? Защо искаш да я задържиш?

Прегърни я... прости й... и я пусни. Нищо не Обича да живее затворено в клетка. Нито страха, нито бездушието, нито болката, нито щастието, нито радостта, нито тъгата, нито ти, нито аз.... Нищо и Никой... А на онова, което обичаме трябва да дадем свободата... Ти иначе си питай защо. Защо това. Или защо онова. А аз да те попитам - Защо по дяволите искаш да знаеш? И какво ще направиш с отговора? Ще го заключиш? Ще го сложиш под възглавницата си? И мислиш, че от това ще те боли по-малко? Или че няма да ти остане белег? Или че белегът ще е по-красив? Или че утре няма да те е страх? Или че утре ще те боли по-малко? Ами щом толкова искаш надеждата... забрави! Забрави да питаш! Забрави да питаш защо! Надеждата... тя разказва малко по-весело... малко по-романтично... но вгледаш ли се, ще видиш 314-та серия на поредния сапунен сериал. Питай си и се надявай, че ще си отговориш. Спри. Спри и чакай. Така със сигурност няма да се блъснеш отново. В нищо. И в никого...

А може би не трябваше да изхвърлям сандъчето? Може би трябваше да го подаря на теб.... Щеше ли да нарисуваш нещо по стените му? На капачето му? На малкото сиво катинарче?