Първата... изпуших я до половина... и кашлях... ама много... насълзиха ми се очите... и ме заболя гърлото... Обаче една приятелка вика: "Така е! Ако искаш да ти е хубаво, първо трябва да преживееш гадното!"
Втората... почти същото, но този път ме боля по-малко. Дали защото бе по-слаба.. цигарата де. Не знам.
Третата... е, там вече беше гот! Ама наистина гот! Само удоволствие и никаква болка. После четвъртата. Петата. И спрях. Казах НЕ! Вече няма да ги броя... на бройки. Ще карам на кутии. Кутия удоволствие. После втора. И трета. После вече ти става все едно. Нито удоволствие. Нито пък болка. Само кутии. Кутии...
А сега... Сега? Сега не знам. Само дим... Но е хубаво. Ако не за друго, то поне, защото не боли. И не ти се свива гърлото. Нито кашляш. Нито пък ти се насълзяват очите. Това си е живо удоволствие...

Червен казваш.. И само червен? С един червен цвят можеш да нарисуваш толкова много неща. Толкова много. Ама аз ли мога да кажа... та аз дори не мога да рисувам... Но виждаш ли... ти можеш. Можеш!