|
Първо - благодаря ти много за пространното и интелигентно обяснение. Второ - благодаря ти и за това, че изобщо ти се говори по тези неща.
Трето - всичко това, за което говориш отдавна е изживяно, минало е през мене. Имам предостатъчно голям и богат жизнен опит, за да мога спокойно да кажа, че вече почти няма нещо, което много радикално да ме учуди или потресе.
Всъщност, не бях достатъчно честен с тебе, поне в началото, когато ти написах отговора. Защо. Защото след като го написах, тепърва започнах да мисля по твоите въпроси, защото те всъщност са два отделни, макар и иманентно свързани. И колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че на пръв поглед елементарните ти въпроси, са невероятно трудни за отговор.
Така че, постфактум разбрах защо поставяш тези въпроси и не е било нужно да искам от тебе да ги дообясняваш.
Сега - по темата. Подобното с подобното и различното с различното.
Въпросите са невъобразимо многопластови, тук могат да се включат почти всички сфери на човешкото познание - от математиката и физиката, да социологията и сексологията. Но, след като тази тема е в гей-форум, това означава, че би трябвало да се акцентира преди всичко на подобни отношения. Така поне си мисля.
Традиционното и банално мислене обикновено казва, че всеки търси в отсрещния (без да третираме чисто сексуалната страна) нещо от себе си - често чисто външно, но също така и вътрешни черти от характера. Но пък от друга страна, непознатото и това, което ти лично не притежаваш, е особено привлекателно, именно, защото точно ти не го притежаваш. И оттук нататък нещата стават вече твърде сложни като ситуация.
Ако изходим от чистата диалектика, отдавна е известна борбата и единството на противоположностите.
И, все пак, за мене, от чисто личния ми опит и наблюдения - замисли се защо мургавите и тъмнооки хора са привлечени от русички и синеоки, както и обратното, защо обикновено пълните хора харесват слабички, защо, обаче ниските са привлечени от ниски, а високите от високи? Тук се намесват незрими неща от чисто видовия подбор и необходимостта да се осигури разнообразието на вида. например, аз съм русоляв, а и двете ми съпруги бяха силно мургави, аз съм пълноват, а съпругите ми бяха най-определено слабовати и елегантни. Т.е., това, което ти притежаваш, не е толкова интересно за тебе, колкото противоположното. Поне при мене е така. Или, по-скоро, това, което ти нямаш или не можеш да притежаваш, е по-интересно за тебе от това, което вече имаш. Или поне е по-привлекателно.
Всичко това би било вярно, ако не се намесваха и други фактори. В природата всичко е подчинено на един определен вид дуализъм - цялата хормонална система на всички живи същества е изградена от двойки хормони, които се наричат антагонистични, защото имат абсолютно противоположно действие и така единият хормон с противоположното си действие балансира работата на другия. Аз дълго съм изследвал идеята и понятието Ин/Ян, като съвсем нямам предвид каквато и да било религиозна страна на въпроса, защото съм убеден и напълно принципен атеист. Но точно пък затова, съм убеден, че взаимното дъпълване на две съвършено противоположни неща винаги води до хармония и баланс. Както се казва - дотук добре...
Но, пак повтарям, въпросите ти са зададени и се дискутират в гей-форум, следователно, би трябвало да погледнем на тези неща и в този аспект.
Сега ще споделя изцяло мои разсъждения, които са само мои виждания по въпроса и не искам да ангажират никого като мнение.
Въпреки привидната "еднаквост", т.е. хомоподобие, две хомосексуални личности винаги имат различия, т.е., една от страните поема мъжката роля, а другата женската, при все, че са от един и същи пол. Това се отнася и за привидните мъжки двойки, и за женските такива. Т.е., при хетеросексуалните индивиди и двойки, естественото си е плюсът да си е плюс, а минусът - минус. И привличането на противоположностите е най-естествено. При хомосексуалните двойки, обаче, въпреки привидността на единството на пола, има определено разделение - минус-гей и плюс-гей, така че отново си е в действие противоположното привличане. Разбира се - термини и определения има твърде много - активен/пасивен и т.н.
И отново - дотук добре... Но, съществуването на "хората с двойно чувство", т.е. бисексуалните, направо тотално разбива тази стройна наглед система. Защото един и същи индивид, да речем хетеросексуален по принцип, е привлече сексуално и от жени, и от мъже... Независимо от пропорцията в тези съотношения. Просто - фактът си е факт. Разбира се, тук вече се намесват обществено-социални фактори като коректив и обикновено такива хора пределно добре мимикрират.
Струва ми се, че достатъчно изчерпах двата въпроса, като най-успешно стигнах до задънена улица... Затова и, в началото ти казах, че нещата съвсем не са толкова прости и елементарни като въпроси.
Аз приключих с разсъжденията си по темата и мисля, че ти отговорих, поне ти изясних моята гледна точка.
Сега - за провокативното ми съобщение. Аз бързо-бързо се убедих, че не би могло да бъде провокирано нещо, което просто го няма - нетривиалното, нестандартното, освободеното от табута и догми мислене на хората, затова го изтрих.
С известно съжаление, защото бях заложил поне седем "интелектуални бомби със закъснител" в него, които биха били истинска наслада за човек, който иска и може да мисли освободено (или въобще да мисли...).
Най-малкото привидната широта на избора, както и плашещата вероятност и възможност някой "да заживее до края на живота си" с напълно непознат човек, при това, без да се третира ясно неговата сексуална определеност...
Съжалявам, че никой не се хвана на тези уловки, с изключение на един човек, но той просто не отговори конкретно на нито една от възможностите, а просто коментира екстравагантността на идеята, която, така или иначе, си беше очевидна. За съжаление, абсолютно никой не се замисли защо този тест беше определен от мене като провокативен и с кое точно. Уви...
Така или иначе, дори и от определено много умни мои приятели, мнението единствено беше, че съм "изтрещЕл", с варианта "изпляскал"... И абсолютно на никой не му дойде на ума, че това може да бъде гигантско предизвикателство за мисленето на всеки един човек, а не жалка демонстрация на толкова голяма самотност, че да се прежалиш и публично и жалко да си просиш каквото и да е приятелство...
Явно, тестът беше твърде непоносим за един тривиален ум, а не се оказа наличието на нетривиален такъв...
Ами, това е.
Надявам се, че успях да ти отговоря и на двете неща.
|
Re: Подобното привлича подобно [re: specular]
