Истинското партньорство не е спрямо качествата които ти не притежаваш, а спрямо индивидуалността на другия.

Добре казано, вьпреки че малко вулгаризираш думите ми. Защо взаимно допьлване да е "илюзия"? Индивидуалността на другия е само част от уравнението... тя не е предмет, който да грабнеш... за да има партниране е необходима някаква степен на взаимност (интерес/привличане-отбльскване/допьлване/и пр.).




Между другото, като стана въпрос за партньорството, аз лично го деля на условно 4 големи типа:
- сексуално
- битовото
- душевно
- духовно

Като всяко от тях е движено от различни мотиви и "обединението" им често е насилствено и с това - временно.

Сериозно ли смяташ, че човешките отношения са като бурканчета с етикети в химическа лаборатория? Стриктно дефинирано сьдьржание, които се смесват едно с друго по предсказуем начин?
Лично аз гледам на отношенията между двама като една флуидна цялост, която може да докосва/обхваща променливо различни сфери; и самите сфери си повлияват една на друга (битови отношения да се разрастнат и в сексуални - сексуалните да стимулират духовни, и т.н.)