А оточно това "слугиня в кухнята" е доста интересен феномен... И въпреки че доста мъже и жени го повтарят като латерни, нещата както винаги са по-комплексни... Как така стана, че ако готвят вкъщи за семейството си стана слугинство, но ако го правят за заплата, вече не е?
Моят отговор е промишлена революция.... Докато навремето "работата" на обикновения мъж е била гадна, мръсна и безпереспективна, а парите дето е изкарвал са стигали за едното оцеляване, то индустриалната революция е създала нови възможности и появата на понятие като "кариера". Т.е. начин да получиш повече пари и повече уважение чрез работа. Това трябва да се отбележи, че е най-вече процес при обикновените хора, които нямат високо положение в обществото и поради това - достатъчно ясна самооценка. Така и с появата на повече пари, се появяват и нуждата от повече решения. Което създава и конфликти как ще бъдат разпределени и кой ги е изкарал. Разбира се няма как да е нямало злоупотреби от страна на мъжете, но е било въпрос на личен избор. Това изглежда се е използвало с политически цели, чрез движения примерно като феминизма, което е довело до сегашното положение на нещата - вече всички да работят за обществото, но никой за семейство, чрез илюзията, че всъщност всеки има право да се "развива", демек работи за обществото. Самото общество въпреки това, не смята за достатъчно важна ролята на самата жена, и е използвало нейната несигурност да й наложи стереотипа на мъжете - че самооценката идва от това колко пари изкарваш и на каква позиция си. Затова и в днешно време жените се опитват да бъдат равни/еднавки на мъжете, но не и равнопоставени, изразявайки собственият си пол. Аз не че съм за дефинирането на половите роли... Просто моето виждане за това което се е случило и трудно може да се нарече - вървене към нещо по-добро. В момента е толкова очевидно какви пък деца биват отглеждани и възпитавани поради това че и двамата родителя са насочени по този начин в собствените си междуполови игри. На мен лично ми е трудно да видя личната полза от това да имаш дете, при положение, че не само ти нямаш нужното време за него, но и човека с който сте го направили няма. Това дете разбира се е нужно за обществото, да работи и то на свой ред за него. Обществото няма нищо против от "деца на конвейр", които минават през детски ясли, градини, училища, университети и накрая се оказват много повече продукт на обществото отколкото на родителите си. Разбира се, и с второто се злоупотребява, но и това е въпрос на личен избор.
А под обществото имам предвид масата, която разбира се е дирижирана, но след като тя е извършителя, то нека не обвиняваме малцината "управляващи" които без тая маса щяха да са едно нищо...