Ще опитам да ти отговоря като телепортиран в онова време.

"Пир" е написан за разиграване, декламация пред публика!
Може всички герои в диалога да са хомо, но публиките - трудно.

Външната публика не бивало да разбере някои тайни.
Вероятно още Платон не е могъл да ги изрече, не ги е познавал, избегнал е или е цензуриран от хомовци.
Така за общуването между хомо-братята се разнесла сексуалната легенда.
Тази легенда и до днес избива по-дълбокото познание за "сношаващите" се.
Познание, че хомовците са родово близки и отличаващи се телесно и функционално от останалите мъже.

В по-късен етап се стига до знанието за "Непорочното" и Христос, а мъжката интимност е станала белег за Врага/Дявола.

В Пир е дадено и едно детинско "обяснение" за древната хермафродитност, което по-скоро е за залъгване на съзряващи юноши, отколкото познание за зрели хора, било то и в древността.
В зависимост от артистите, този диалог би могъл да бъде хумористичен и тогава нещата стават коренно различни. Още повече, че се говори за пиянлък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите