Разбирането ми за "гей култура" (пак повтарям - доколкото за такава въобще може да се говори) не се свежда само и единствено до сексуални практики.

Не може да се отрече, че "раждането на хомосексуалността" през втората половина на 19-ти век (раждането й не като някакъв даден феномен, а като обект на определен дускурс) се крепи именно на вдъхновение от древногръцки модели. Адингтън-Саймъндс и Жид (а и доста други) например винаги описват връзките между мъж и мъж като връзки между младо момче и по-възрастен мъж - "Аморалистът" на Жид е само един от многото примери в литературата (там дори прозират откровени педофилски наклоностти на автора...). Дори и приеманият за нехомосексуален Херман Хесе на един малко по-късен етап в "Смърт във Венеция" описва точно такава връзка...

Да, в днешни дни подобни връзки биха били неприемливи за повечето хомосексуални, но това по никакъв начин не отменя важната роля, която е изиграл този "гръцки модел" на един по-ранен етап.

'Once unquestioning obedience, once fully enslaved.' (W. Whitman)