Нямам проблем да ти разкажа, но това едва ли ще реши твоя проблем, защото колкото хора, толкова реакции на една и съща новина.
На 16 се влюбих в жена. Една година лъгах за това какво изпитвам към нея, въпреки че предполагам, че съм била прозрачна, тъй като си нямах друга тема. След време предпазливо прочетох на майка си едно от стихотворенията, които пишех на конвейер за тази жена. Майка ми не пожела да разбере и не разбра. Реши, че съм се привързала към тази жена като към майка, сестра и дрън-дрън. Тази жена продължи да изпълва главата ми като бат Бойко национална медия и аз изпитвах все по-голяма нужда да я изкарам оттам, да споделя, да престана да крия чувствата си и да говоря двусмислено за тях. Чувствах, че се разплисквам. Така че казах на майка си в прав текст. Тя го прие доста спокойно, мисля, че не повярва. Всъщност години наред не вярваше. Смяташе, че това е някаква моя поза, че се правя на интересна и т.н. Най-любопитно беше като ми казваше "Ти не си такава". :))) Май трябваше да прехвърля 30, за да ме приеме окончателно и безрезервно и да разбере, че бисексуалността ми не е поза и етап. Във всеки случай тя беше отявлен хомофоб и забелязсвам, че покрай мен отношението й към хомосексуалността с годините се промени радикално.
Колкото до баща ми, той е човек, формиран в друго време (мога спокойно да му бъда внучка) и е много категоричен и дисциплиниран в представите си за света. Опитах се да му кажа едва преди няколко години като му дадох да прочете един текст, който бях написала по темата. Той "не разбра" какво му казвам. Когато не иска да знае нещо, просто не го научава. :) Темата е табу между нас. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите