Знаеш ли какво, понеже виждам, че си добронамерен и действително търсиш съвет, ето моят: ако смяташ, че приятелят ти ще е склонен да намери един добър психолог, да отиде заедно със сина си при него, така че тримата да поговорят открито, да си разяснят различните аспекти на хомосексуалността и да успокоят духовете, кажи му и му дай тази идея за психолога. Ако, обаче, смяташ, че приятелят ти ще е скептичен към подобно решение и изобщо, че ще подходи агресивно към ситуацията, най-добре премълчи. С риск да се потретя, действително, последното нещо, от което детето има нужда сега е агресия, обвинения и резки промени в живота си. Откритието, че си хомосексуален е деликатен и често травматичен момент. Осъзнаването, че това, което си, се разминава с обществените нагласи (и най-вече с нагласите на най-близките ти) за това, което "трябва" да бъдеш, обикновено натрупва огромно чувство за вина и комплекси. Пубертетът сам по себе си е много деликатен период на болезнена чувствителност, който оказва огромно влияние върху формирането на личността ни. Най-вероятно момчето в момента има достатъчно много проблеми в собствената си глава и проблемите на един баща, който се опитва да се справи със страховете си и предразсъдъците си, ще му дойдат в ловече...
Естествено, много зависи каква е твоята мотивация. Ако си загрижен за реномето на бащата, кажи. Въпреки че не виждам как това разкритие ще помогне на реномето, защото едва ли ще обърне резбата на детето. Ако смяташ, че психическото здраве на сина е по-важно, по-добре недей.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Фьoн на 03.10.09 00:18.