|
|
| Тема |
 Има ли нужда да сме хора? |
|
| Автор |
ljove (може би познат) |
|
| Публикувано | 11.04.09 19:01 |
|
|
|
Папето ни ме навежда на тези мисли /добро момче си, Папа, ама понякога не разбирам реакциите ти... /
Принципно винаги съм гледал да помогна, когато мога; от мен да мине; да не засегна някого; да изслушам и проявя съчувствие и т.н. Даже и да не е в мой интерес... И обикновено не ми се връща, по- скоро обратното... От това вече не ме боли, престана да ме впечатлява хорската "благодарност" и реципрочност в отношенията. Пък и нали беше казано: "Направи добро и го хвърли зад гърба си"...
Горното не го считам за някаква моя заслуга, по- скоро такава ми е природата, не правя го правя съзнателно или защото специално така са ме възпитали...
Случи ми се е да закъсам с колата, паднах в една дупка и, честно казано, не знаех как да се оправя без чужда помощ... Един таксиджия спря /без да махам- бях се втрещил / и самоотвержено ми помогна... А онези, заради които влязох в нея, изчезнаха яко дим...
Наскоро пък аз помагах на един да излезе от една пряспа, той не откъсна поглед от задника на приятеля си... На по- неадекватно поведение скоро не бях попадал...
Наблюдавайки взаимоотношенията сред приятелите ми, навън, тук, понякога се замислям- има ли смисъл човек да е добър, отзивчив, отворен към другите с добрата си страна? Или всяка коза за свой крак?
Прави каквото трябва, да става каквото ще...
| |
| |
| 
|
|
