Веднъж присъствах на раждането на поредния нашенски мит. Една позната журналистка ме повика на среща с някакъв специалист по конен спорт - белгиец или холандец, не помня вече, за да й превеждам. Човекът беше дошъл да живее в България и смяташе да помогне за развитието на нашенския конен спорт. Въпросният фламандец говореше пред малка групичка от журалисти и хора, които се занимават с конен спорт и това, което каза за конния спорт в България, не беше особено ласкаво. Общо взето, че сме изостанали. Аз чинно превеждах каквото говореше фламандецът, докато не бях прекъсната от една журналистка, която възропта, че предавам неправилно думите му. Човекът не бил казал, че сме изостанали, а че специалистите ни са на високо ниво и само материалната ни база е в лошо състояние. Допуснах, че нещо не съм разбрала и специално попитах фламандеца дали наистина критиките му са се отнасяли само до материалната база. Той отрече и повтори, че българският конен спорт е на ниско ниво. Аз преведох. Журналистката възропта повторно, че не го разбирам правилно. Нямах желание да продължавам да споря и минахме нататък.
Та кой знае какво е написала тази жена във вестника, за който работи... Със сигруност всичко друго, но не и това, което фламандецът в действителност каза. Предполагам, че пълната му противоположност...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите