Да, сега го погледнах тестчето.
Малко ми е суха тази ирония и май не много сполучлива идеята. Да го мернеш... става.

Библейските тематики за мен е бягство от действителността.
Човешката природа не се е променила, само се преобразува с преобладаване в едно или друго, но познаването й... много е променено. А... обеснението за произход, за вселена, за материално и прочие.... дистанцира от писанията. Да ми се формира светогледа, в днешната реалност, чрез библейските закони е излишен прочит на минала действителност. За сведение.... някак може.
С това не осъждам вярващите. Те си решават.

Покрай тестчето се тестнах по другите линкове.
Пълен атейст. А по неверометъра... вече забравих, но вярно и... точно за мен.


с чистата, непроявена природа на нещата

Непроявена природа на нещата ми звучи, като че се очаква всяко нещо да може да проявява природата си по определен начин. Което е изискване, неспазено от нещата.
Материалното и нематериалното за мен са с качества натоварени предварително. Познаването, владеенето на тези качества си струва внимание, изследване. Самата регистрация, оповестяване на нещо си не ми е съществено. Като че е ограничаване, спиране на мисълта до момента на регистрация. Иначе казано... стигаш до врата, казваш че има врата и толкова. Ами отвори я, влез, виж и факта врата ще ти се оформи само като част от пътя.
В тази връзка Човека по отношение на заобикалящото е проблем за изследване, а не въртене около голите регистрации. Поне аз не обръщам внимание на тези междинни спирки на мисълта.
Нали съм си малко Даоист.... та от там.

А и...
да се занимаваш с мислите на всеки, за мен не е процес ограничаващ се само до изчитането и познаването. Такова четене и запознаване после лесно се разпада или се ползва като зазубрено. Някой стигат до практиката да го ползват като шаблон, начин с пет мисли да си обясняват действителността.
Говоря за ограничаване на мисленето когато решиш да приемеш нечие виждане, мисли. За да вникнеш доволно добре в мисленето, в текст, за мен трябва да изучиш обстановката, действителността, времето в което е мислил и живял въпросния човек. Личността и средата са породили това мислене и светоглед. Изводите са напълно достоверни само за неговото време и реалност. Пренесени в моето време, в моята действителност, то.... това вече налага напън да обективизираш виждането, да окастриш ненужното, да вземеш само еднаквото иначе.... риска да сбъркаш си е повече от възможен.