Знаеш ли, всеки се ражда сам и умира така /даже и някой да държи ръката ти на смъртния одър/...

Това е толкова ограничено, толкова измислено, че просто няма думи да се защити обратното.
Ако човек възприема живота си в качеството самотник, то мисленето ще го тласка в тази посока.
И буквално да се възприеме, пак не е така. Раждаме се от майките ни и от първия момент сме в техните ръце. Нима бебе като се роди обикновенно е само.... пълна глупост.

Виж самотник може да умреш. Сам в душата си, сам без близки, без приятели и подкрепа. Може и сред много хора да се чустваш сам, но това не значи че това е правило, аксиома, норма, която трябва да си я извеждаме за успокоение на собсвените мисли, мислене... Това си е чиста проба липса на позитивизъм, и липса всякакъв обективизъм. И изказано задълбочава проблема на самота, не го решава.

Осъдени души сме били.... моля!
Ти ако се чустваш осъден в нещо, що обобщаваш?
Говори за себе си. Говори как се чустваш, как ти възприемаш живота.
Не говори от позиция че това е така и така без обосновка, примери.
Личната представа не е общата такава. Как ти лично виждаш нещата въобще не е, не може да е обобщено и изведено в.... правило.

Льове, Льове, отнесъл си се нанякъде, където само ти си битуваш.
Що изливаш негативизма си тук!

Нищо лично!