Знаеш ли, всеки се ражда сам и умира така /даже и някой да държи ръката ти на смъртния одър/...
Всички сме осъдени души, които няма или ще се преродят, за да продължат пътя си към Голгота...
Всеки един елемент от същността ни /физическа, психическа и духовна/ може да породи болка и неудовлетворение, което да ни прави нещастни... Труман Капоти имаше един роман- "Сбъднати молитви", а те понякога са най- жестоки... Затова лично аз съм се пуснал по течението, не се опитвам разсъждавайки и мечтаейки да живея в свят, в който вероятността да бъда щастлив или нещастен е същата, каквато е и в реалния към този момент...
Човек може да бъде сам, даже и заобиколен от стотици други, важното е да не се чувства самотен, а това няма да ни бъде спестено завинаги по един или по друг начин и няма нищо общо със сексуалността ни /или поне не зависи от нея/...

Прави каквото трябва, да става каквото ще...