...
-- Всичко наред ли е, може би една малка семейна драма за Коледа?
-- А, не. Добре съм си, казах аз. Можете ли да ми дадете сметката, моля?
-- Да, господине, разбира се - вежливо отвърна Животът. Приемаме кредит, дебит или заплащане в брой.
Аз се отнесох нанякъде, мислиейки си за живота на кредит, но Животът ме върна в реалността:
-- Все пак, ако имате някакви желания - казат, че по това време всичко може да сбъдне. Не е ли затова "Бъдни вечер?"
Дали не беше малко повече ирония, отколкото исках да чуя. Животът нещо се подхилкваше, а сметката все така си седеше - неуредена.
-- А, не, мерси - побързах да се включа и аз. Нали знаете, че съм малко скептик.Все пак, колко струваше тази година?! Имам планове и трябва да знам с какво разполагам.
-- Ох, сметката, та сметка - Животът нещо се раздразни. За какво ти е тя? Живей на кредит! Всеки го прави. Това за дебита и кеша е само да замажем очите.
-- Пък и, допълни Животът ми - още е рано да се каже. Някой ден, всичко ще си дойде с лихвите и бакшишите, за какво си се разбързал? Какви са тези планове?!
-- Ми, ще ми се... -- побързах да кажа аз, но той не ме остави.
-- Щом ти се ще, действай. Виж се на какво приличаш - с хлътнали очи и дълбоки сенки, бръчки по челото и бели кичури в рошавата коса. Какво ти се ще? Няма да си играем на надежди. Аз, каза Животът, нокого не чакам, че тебе ли.
-- Ако толкова искаш - с обиден тон и рязко движение - на ти междинната сметка.

Какво можех да кажа? Мой си е животът и все с него се гледаме, а тези сметки са ми все малко горчиви.


Мисли, главо, мисли... ще ти купя шапка

Редактирано от the Jack на 23.12.08 02:25.