Хе хе, Киану и аз го харесвам. В "Малкият Буда" беше направо... ми божествен. :) Освен това в Ерик Клептън бях влюбена десетина години. Цялата ми стая беше в негови плакати.
Що се отнася до жените - за Бет Мидлър си признах от самото начало. В различни периоди съм изкрейзвала по какви ли не каки, които нямат нищо общо като тип. Доли Партън и Глен Клоуз, да дам пример. В Доли бях влюбена като тийнка и оттогава ми остана слабост до ден днешен. Тина Търнър боготворях години наред. Упи Голдбърг ми харесваше в студентските години и обикалях видеотеките да издирвам филмите й.
Откакто одъртях, нещо людете от екрана спряха да ме влекат. Вече десетина години не съм си харесала никой нов. Само от време на време ме обхващат носталгични настроения по старите ми идолки, най-вече Бет и Доли, и по цял слушам песните им. Или май носталгията е по времената, в които ги харесвах.
Що се отнася до "какво се случва" (този въпрос май всички го избегнаха) миии... Когато бях по-малка, лепях снимки на обекта навсякъде - по стените, в дневника си... На Тина бях залепила снимка дори на чина си. Другарката дойде да провери дали това е гаджето ми и остана много разочарована. Не можеше да знае, бедната, че Тина наистина ми беше гадже във фантазиите ми. В по-късна възраст просто гледах до припадък филмите им, концертите им... Или в някоя лятна вечер слушам някой диск на Бет и изпитвам такава топлота, че ми иде да ревна и да се разпадна в сълзи до последната капка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите