това, че си гай, определя ли какви книги четеш?

Моя случай е следният.
Когато открих в себе си отношение към книгите, отключването дойде вследствие обстановката в нашия дом.
Майка ми бе създала библиотека с томчета. Четеше и от библиотеката на съседката, и от своя приятелка - женки кръг със сходни интереси.
Пред мен се нижеха автори, разговори, книги. Чувах подмятания, винаги от приятелките на майка, с укор, защо не проявявам отшение! Тя, майка ми, не засягаше тази тема. Караше ме да мисля, че или проявява тактичност, или има нещо друго. Искаше ми се да говорим за книги, но... разговор никога не се състоя. Никога не попита, защо чета, защо толкова, къкъв е този интерес!Никой не ми обръщаше внимание. Какво върша бе мое занимание. Колко до късно чета или осъмвам, все едно не се случваше. Сигурно скрито са ме коментирали и са мълчали... Жалко че не се разбра това, което ме се случваше. Може и тактика да е имало..., ако е - да, успешна е била.

Пробивът стана толкова непринудено и случайно, че и до днес си спомням, как със съседката се засякохме на стълбите - всеки отключвайки своята вратата. Беше превъзбудена от намирането на рядка книга - 'Триумфалната арка', копие от поредицата 'Златни зърна'. Факка намиране не ме впечатли, а възбудата, целта да притежава различни копия. В него момент от мен се отскубна въпроса 'Какво би ми предложила...?'. Така обелискът проби. Проби в автори светове; местене в образи и техните преживявания.
По-късно, след изчитането на Кронин, през Цвайк - разказ в романа, осъзнах, че вече стиловите похвати, езикът, погледът към живота е интересно да се следи. Осъзнах как Ремарк описва случки и преживявания, и в абсолютно неочаквам момен прави синтез. С няколко думи хваща преживяното, вкарва го в едно изречение, което става ключова фраза, осмисляйки по нов начин казаното. Забелязах, че от четене на един автор, книга след книга, навлизаш до толкова в стилът, в самия светоглед, че може и мисленето да се повлияе.
Не останах подвластен.., но се усещах в свои води, добрият пират из лавиците.


Нашите как се появиха!
Стана през Д. Клавел. В 'Шоугн', покрай преживелиците, имаше едни моменти, в които си четеш за смисълът на самурайските отношения. От тях, някак съм се замислил... автор в коментар на мъжки отношения. С 'Цар плъх' и това текстче:

На онези, които бяха там и сега ги няма.
На тези, които бяха там и са живи до днес.
На него. И най-вече на нея.

уж казва нещо! В края на книгата, след пасажа който по-долу ще пусна, останах в размисъл как автор, евентуално с моя сексуалност, може да пише така, че да не го хванеш по секс. Минах и през мисли за мъжете писатели, за способността им да описват женската психика. Непроумявах, къде е в глата на писател познаването на жената в детайл! След време разбрах как живота дава познания, поглед. След любови и раздели (с мъже и жени), след търсене как авторите пишат, се ориентирах. От кой как пише, как намира мъсъл да види и рисува с думи, до лични опити, наместих за себе си представа.

Хетеро, гей, лезбиен, важно е качеството на текста, способността да бъда хванат. Доста писател ме закова без да са нобелисти.
Кога и как почнах да разграничавам, не знам. Със сигурност на Пруст мислех... този ще го гледам... по така. ;)

Целенасочено съм търсил наши автори. Исках им мисленето, исках да ги видя, да хвана, какво е другото в тях и как то се отразява или - не, на творбата. Няма разлики, напротив... открих сила, която... ме възгордя. Това отдавна... преди да има Дир, преди метролайфа, Прайд, кралските особи да прокарат образа на реалност в гей-живота.

Пускам обещаният текст.
Това все едно се е случило... вчера.

'Все повече мъже се осмеляваха да отидат на плажа. Но външният свят продължаваше да ги плаши и те с радост се връщаха в лагера. Един ден Шон също тръгна към морето. Слезе до брега с другите, понесъл в ръце някакъв вързоп. На плажа той се дръпна настрана и мъжете - до един почти, започнаха да се хилят и да подмятат закачки на сбъркания тип, който не искаше да си свали дрехите като всички останали.
- Ей, маце!
- Педи!
- Мръснико!
- Хомо!
Шон се отдалечи по брега и си намери едно по-закътано място далеч от надвикванията им. Смъкна късите панталони и ризата, сложи сутиен с подплънки, корсет и чорапи, облече най-хубавия си саронг, разреса си косата и грижливо, безкрайно грижливо се гримира. И тогава на плажа се изправи една млада жена, уверена в себе си и много щастлива. Тя сложи обувки с високи токове и пое навътре в морето. То я посрещна с нежност и дари покой на измъчената й душа. После, малко по малко, погълна дрехите й, тялото й, спомена за нея.'

'На него. Най вече на нея.' не надхвърля образът на цар плъх, защо да не е мотив!

Редактирано от Kurvoazie на 21.11.08 23:32.