Льове, аз съм си един и същ. До толкова съм праволинее, че съм скучен и на себе си. Какво съм променил, не знам!
В темата на Фьон оспорих принципно мнение и от там се почна. Ти пишеш, аз чета, но за мен всеки ред, който се пуска в пост е от важност. Писано до мен, при все, че има уговорки, го възприемам като целево. В такъв случай, пускането на онзи текст (принципния) искаш да съм го подминал. Като искаш да съм го подминал, да не си го писал. В ситуацията си казахме още неща, не го отричам, но нещо ме е принудило. Без повод/и не си измислям сам.
Отдавна ти казах, че с мен проблем не може да има.

За свестните теми. И аз това го виждам.
Моето тълкуване е.
За свястна тема, всеки се настройва - мисли, размишлява, колко - за всеки е индивидуално, според мен. Има теми, за които мисля със седмици. Върша си работата и успоредно размишлявам. Дали ще взема участие, друг въпрос.
Мисля, че не може да очакваш реактивна ситуация. Което пък не те задължава ти да спасяваш положението.
Гардиън миналато година се изцепи нещо в стил... аз се напъвам, вие нищо не правите... Тогава си казах, никой не може се чуства длъжен да пише, да пълни форума с постове. И ти сега загатваш за подобна нагласа.
Помисли, че като няма мнение на форумците по тема, колкото и да е хубава, то тя ще увисне, но не беда. Съвмести и това, че аз, Гардиън, Мартур, Мизрахи, ББургас... сме отдавна тук и сме писали по всевъзможни теми. Някой се повтарят вече. Те мълчат, вероятно, защото са писали какво мисля. Писали пред други никове, в друго време. И сега... не искат да се повтарят.
Пример, какво би се случило в твое присъствие. Появява се някой след месец и пуска подобна тема като на Фьон. Не е ходил назад из страниците и пише. Ти четеш, аз, останалите. Дъфкали сме я, изчерпал се е интереса, остава или мълчание, или изсмукано от пръстите за присъствие. За това ти казах, че виждам и оценявам какво се случва. Не ме разбираш, но ще проумееш, когато такива ситуации се случат пред очите ти.
За нови никове, за преминаващи, е нещо подобно.

Не вярвам някой да ме възприема като колос на мисълта, пък и нямам подобни претенции /замисли се за себе си, ако желаеш.../.

Това е показателно, защо не се разбираме. Или, защо ти не ме разбираш.
Текста в скобите, дори и в дружеските отношения, за мен е лично отношение. Изразяваш уж просто така, намек. Като цяло фразата се тълкува: вярвам, че не ме възприемат като колос, но теб те възприемат, замисли се. А 'нямам претенции' си е лична застраховка, почти софистика.
Този маниер е известен. Той сам по себе си говори за човека и праща в плоскос за заяждане. Може да се подмине. Зависи си от човека.
Имам наблюдения, че точно този подход поражда проблеми. Ако се украси с междуметия, с възклицания и маниерничави думички става още по друга ситуацията.
Зад такава фраза се крият и още много детайли.

Сега няма да ти обърна внимание. Колос ти, аз, въобще това не ми е интересно.

Затварям кръгът с... да се дразним, създава проблеми. Какво от това!

Сивото като златна среда е най-безчуствено! Сиви дрехи, сиво мислене, сив човек! (ето това е отговор на заяждането, само за илюстрация)

Редактирано от Kurvoazie на 17.11.08 20:51.