|
|
нямам афинитет към аналния секс. Може да се нарека дори асексуална, защото не мога да се определя по никакъв начин. Цал живот, до пубертета съм се чувствала момче. Дори съм се молила на Бог да ме превърне в момче. Не можех да понасям женски компании, не че сега са ми станали по- интересни, но имам приятелки, с които излизам понякога. Та няма начин:)
Ставам съвсем друг човек, когато съм сред мъже, идвам си точно на мястото. Но сред хетеросексуални е много трудно да удържиж положението "приятели". Настъпи ли онзи момент, в който мъжът си разкрива истинските намерения и трябва да бягаш Или си поговорвате, че това няма как да стане. Не че мъжът ще ти "повярва" и няма да се възползва от всеки възможен момент да те "нападне".
Това може би е и една от причините да харесвам хомосексуалните мъже- защото с тях ще ми е спокойно и ще можем да бъдем наистина приятели.
|
| |
|
|
|