При мен пък беше едно голямо ходене по църкви в началото на 90-те. Смених кажи речи всички християнски църкви, деноминации, секти и пр. :) Все голям ентусиазъм е началото и последвало разочарование. Чак в баптистката църква всичко беше такова, каквото очаквах да бъде, но от това вярата ми не укрепна. При все че се кръстих. Тогава схванах, че май аз имам принципни възражения към самото учение на евангелията. :) Миналата година стигнах до идеята, че истина е това, в което вярваш. И това кредо, в съчетание с носталгия по църковния ми период, ме наведе на мисълта, че ако се върна в църквата с желанието си да вярвам, може пък да намеря някаква... твърдина, нещо неизменно в живота си. Но като се върнах само открих колко съм се отдалечила от нещата, които се говорят там и колко чужди ми изглеждат вече те. А и че възраженията ми си стоят непокътнати. :) Та дотук с опитите ми да ставам баптистка. Поне на този етап. :)