Не мисля, че алтернативата: или ще си отрежеш крайниците и ще живееш дълго и щастливо или няма да си ги отрежеш, но ще умреш утре е свободен избор. Мисля, че свободният избор е въпрос на следване на вътрешна убеденост, а на съобразяване с външни фактори. Грубо казано, разбира се.

В продължение на горното е темата за натрапената саможертва. Исус Христос се е жертвал за мен без да ме е питал дали искам (а аз не искам никой да се жертва за мен) и въпреки това Църквата иска от мен да съм възхитен от упражненото насилие над свободната ми воля и да съм благодарен и признателен, жертвайки същността си за да бъда такъв, какъвто тя казва, че трябва да съм. Бе нещо куца в църковната доктрина за саможертвата на Исус Христос, наспорти мен. Саможертвата е висша форма на егоизъм, а натрапената саможертва е насилие. Искрено се надявам истинският Исус Христос да е бил човек, който е помагал на хората, а не този агресивен и безцеремонен тип, за който говори църквата. Или поне божественото в него да е умението и силата да помага, обича и лекува, а човешкото да е арогантността и безцеремонността на осъзнаващите силата си хора.

И знаеш ли, Зара, какво представлява промиването на мозъка? Това е възпитаването на безкритичност към получаваната информация. Сляпата вяра е признак на промит мозък. Мисля, че промитият мозък не е минус за човека, а негов избор при наличието на толкова много достъпна информация. Виж, промиването на мозъци е насилие. Насилие върху свободната воля на други хора. И е гадно.

И не, не вярвам абсолютно в това, което написах. И го пиша не за да те убедя в моето виждане. Пиша го защото хората сме такива: търсим ненамираемото - истината. Надявам се да не я намеря и цял живот да я търся. Защото тогава ще знам, че съм свободен.