Не е важно да има нещо, а да се проведе това, което трябва.

Абе и аз искам да се проведе Парад. Кво си мислиш. Бесен от положението!
Но и съзнавам, че станалото-станало. Не се отдавам на съжаления и страдания. При бърза смяна на ситуацията трябва да се реагира, а не да се отдаваш на мисли... примерно: как може..., ама защо така направи тоя или оня, защо не ми се случиха нещата.... Това за мен е разхищение на мисловен и енергиен потенциал.
Разглеждам момента, съобразям с колкото се може повече елементи от картината и напред.

Заместителят не (е) решение.

Прав си. Но имаме ли право да се държим така! Докара ли сме се до тук и ако сега се откажем, оооо.... просто ще тържествуват над отказа. Не можем да сме максималисти точно сега. Това ще е проява на слабост и само така ще бъде изтълкувано. Аз също бих приел отказа при заявеното искане като проява на слабост, да не кажа, че после ще продължавам да мисля, че такава слабост ще се проявяви пак при сложна ситуация. Става безнадеждно, когато подвиваш крака и....
Влезнал в гората, нали се знае, че има мечки. Като ти изреве някоя, ти.... тогава ли ще се попиташ 'Какво правя тук'. Човек трябва да знае какво прави и защо го прави. Да си поема отговорността за действията си.
А в момента.... има ме вариант.
Та в него се фокусирам.
После ще му мислим и анализираме, кое-как-защо и разни там... мисли.

Настоящето положение е И.... обективно, но и насърчително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите