Няма истински и фалшиви гей.
Има такива, които приемат сексуалността си и такива, които не го правят.
Първите считат за ок да запознаят приятелите и семейството си със сексуалния си партньор именно в качеството му на такъв.
Вторите - не.
Първите не разполагат сексуалността си като централно нещо за разговор в своята смесена (хетеро и хомосексуална компания), макар да не крият и да не се притесняват от това с кого се виждат,
докато вторите, обикновено след 25-30г. се обкръжават със себеподобни, с които обикновено обсъждат колко са зле мъжете и други такива приказки по женски.
Първите остават до сутринта и се гушкат, колкото и да са мъжествени, вторите нахлузват панталоните в момента, в който секса свърши и си тръгват при мама или при приятелката /жена си.

Мога да изброя още много разлики, но мисля, че е ясна основната идея.

И тъй като говорим за гей-прайд - да, сексуалността не е нещо, което се извоюва или получава в резултат на тежък труд,
но приемането на хомосексуалността си е нещо, което малцина дръзват да направят. Да приемеш, че си хомосексуален и че това е ок, означава да приемеш, че е нормално да настояваш да можеш да се омъжиш, да си отговорен за здравето или имуществото на партньора си, да можеш да отглеждаш деца заедно с него и не на последно място - да можеш да го държиш за ръката, докато вървите заедно по улицата.

Този, който не е приел сексуалността си, ще твърди, че подобни изяви са "парадиране", а аз твърдя, че това е един нормален живот на един уважаващ себе си човек. Въпрос на гледна точка.