|
Тема |
Re: Приемат ли ви? [re: Guardian_Hearts] |
|
Автор |
ljove (може би познат) |
|
Публикувано | 29.03.08 10:25 |
|
|
Самите ние не се възприемаме безрезервно, камо ли околните да го правят.... Всеки си знае кусурите в общи линии, с някои от тях се примиряваме негласно, други ни тормозят перманентно... Същото е и при взаимоотношенията ни с другите- приемаме хората около нас, /тези, с които искаме или трябва да контактуваме дълготрайно/, с голяма степен на обобщеност- априори едни леко надценяваме, други- обратното, трети се стремим да игнорираме къде повече, къде по- малко.
Според мен, ако възприемаме някого "от- до", това означава, че не ни интересува, че не влиза в мислите и разсъжденията ни, нещо като фон на общата картинка....
При човека, с когото искаме да живеем, нещата са малко по- сложни- в зависимост от силата на чувствата и навика, можем да си затваряме волно или не очите за големи несъвършенства или пък в даден момент малко или даже несъществуващо камъче може да обърне "колата". Въпрос на съдба...
А що се отнася до мама и татко- отново има вариации, ако трябва да спомена моите- приемат с малка доза "бунт срещу съдбата" гейството на сина им...
И в крайна сметка, най- комфортния вариант е да се приемеш сам себе си такъв, какъвто си, /това включва и желанието да се "ъпгрейднеш"/, останалите ще те последват /а някои пък не/..... Редактирано от ljove на 29.03.08 10:36.
|
| |
|
|
|