Принципно искам. Но не ми е фикс идея, защото знам, че нито е толкова лесно, нито дали ще бъде съпроводено с достатъчно положителни емоции.

Никак не обичам израза "обичам децата". Звучи ми като едно от онези клишета в живота, които трябва да казваме, само за да не изглеждаме задръстени. Е, нека аз за пореден път бъда задръстен. Не мога да кажа, че обичам децата. Не мога да кажа и че ги мразя. Факт е, че понякога са много досадни и направо могат да ти скъсат нервите, особено през първите си няколко години. Друг факт е, че някои са много сладки и се случват и забавни моменти. По са ми интересни след първите си седем години - ученици и нагоре.

Родителството си има както приятните, така и неприятните емоции. Искам да стана родител не защото ТРЯБВАЛО да оставя поколение, а защото така го чувствам - би ми било приятно да имам поколение, да споделям неговите болки и радости, бидейки добър родител на добри, свестни деца. Доколко ще бъда добър родител и какви биха били децата ми не се знае разбира се, но вероятно както и на много други хора, ми е любопитно, гъделичка ме отвътре и ако не опитам, няма да разбера. Казват, а и аз съм съгласен, че човек съжалява най-много не за онова, което е направил, а за онова, което не е направил. Така че желанието го имам и то заедно с пълната сериозност и отговорност, които то изисква.

Някой някъде мъдро отбеляза, че дори в БГ да разрешат осиновяванията от гейове, едва ли доста хора биха се престрашили. Както и аз. Най-вече заради самото дете - не искам да расте в кошмар. Евентуално. Само дето ЕВЕНТУАЛНО все още носи твърде голяма вероятност. Трябва да мине още доста време, през което нашето общество (в БГ) да порастне и да стане по-либерално към нас и едва тогава бих се замислил отново. Какво тук значи някакъв си закон и лично желание - необходимо, но съвсем недостатъчно условие... Аз поне искам моите деца да имат хубав живот, да бъдат стойностни хора и да им бъда добър родител. Иначе - няма смисъл.

В темата "Хетерорецидив" посочих две ситуации, в които се виждам с дете, но те са само теоретични. Засега не попадам в нито една от тях и не се опитвам да попадна. Така че не насилвам нещата и съм ги оставил на съдбата.

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.