|
които бяха породени от темата на Супер Марио с ескадроните.
Много ми е интересен мазохизма на част от българите. Това родолюбие, по-скоро насъдено изкуствено, от часовете по история и литература. Не мога да кажа, че мразя България, но не мога да кажа и че обичам държавата си. Трети март е утре, но гордоста ми от това, че съм българин сякаш се губи някъде. На фона на всичко това, което се случва тук, в държавата ни. Няма да коментирам всички проблеми. Според статистиката около милион и триста хиляди българи са забегнали в чужбина поради една или друга причина. Ще обърна внимание само на хомофобията. Чувствам се потиснат в заобикалящата ме среда на всестранна простотия, несигурност и хомофобия. Ако мога да забегна на някъде и аз бих го направил, без да се замислям. Ама въобще и изобщо. Някои биха ме упрекнали в егоизъм и малодушие. Биха казали, че трябва да се борим дружно с тези проблеми иначе няма как нещата да се оправят. Да, ама не. Аз нямам време да се изживявам на "борец", защото животът е твърде кратък.
Нека се върнем назад във времето. Когато турците са поставяли следният ултиматум-или приемате нашата вяра или ви посичаме. Докато бях по-малък се възхищавах на героизма на тези българи, но сега го смятам за глупав и безмислен. Основният стремеж на човек е да оцелява, да търси начин да направи живота си по-добър и по-спокоен. О ти неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин... - Айде да не почвам със списъка, че отидаха 3 часа в писане Паисийчо пасти да яде!
И в този ред на мисли, аз не бих останал в България, а бих потърсил щестието някъде другаде. Някои от вас ще се обадят отново и ще кажат, ама то хомофобията и простотията си ги има навсякъде. Да така е, но там някъде на запад, не се забелязва толкова, условията за живот са д в пъти по-добри. Стандартите са различни, хората са други.
До няколко години след приемането ни в ЕС, нещата щели да се променят. Да, ама аз нямам време да чакам тези няколко години, на мен ми се живее сега.
Уважавам хората, които са направили тази стъпка, които са избягали. Аз не мога да бъда мазохист, не мога да правя компромис със себе си.
Разбира се това са си мои мисли. Някои други, от пишещите тук може да имат друго мнение по-въпроса и ще се радвам да го прочета.
Ще ми бъде интересно да видя какво мислите за трети март. Чувстват ли се гей българите щастливи и горди, че са българи?
|
внезапни размисли
