Според мен имаме една черта (хората изобщо и в частност гейовете) -- преминали през някакъв хорски предразсъдък, понякога едновременно се виждаме съзнателно като че сме надскочили ограничените си представи, но в същото време несъзнателно налагаме такива (и то също толкова груби и жестоки) към друга група. Т.е. хомосексуалните понякога хем се изживяват като онеправдани, хем хранят неприязън, недоверие и неодобрение (дори злоба) към бисексуалните и/или към женствените гейове (попълнете с произволна група).

След като сами виждаме как сексуалното ни предпочитание е различно от нормата -- без да можем да го обясним! -- изобщо не мога да разбера защо е това непрекъснато търсене на теле под вола и непрестанни подозрения в неискренност към някой с различно предпочитание?

Ето го моето отношение -- както аз мога да съм искрен и убеден в това че харесвам мъже, така и друг може да е искрен и убеден, че харесва и жени, и мъже. Ако някой лъже, че е бисексуален, това си е ИЗЦЯЛО за негова сметка. Както ако аз лъжа, че съм гей, си е за моя сметка. Но е абсурдно да се смята, че всички го правят от "глезотия", "мода" и т.н.

Ако става въпрос за приятел, или за човек, в който съм влюбен, ще решавам дали да му вярвам не от някакви мъгляви псевдофилософии, а според личното ми виждане за него.

Т.е. ако приятел не може да те убеди че е искрен, то проблемът е във частните ви взаимоотношения между теб и него, за искреността му по тази тема или искреността му изобщо. Ако искреността му е наред, тогава доверието ти към него е паянтово. Ако пък е искрен и му вярваш, значи единственото, което ти пречи, остава да е предразсъдъкът, че ти нарочно не искаш да му позволиш вътре в теб самия той да бъде такъв. Защо? Може би сам си неуверен какъв си ти и не смяташ, че друг може да е уверен? А може би ти харесва да си отмъщаваш с недоверие на някой заради недоверието към теб?
[не казвам че е така и не се заяждам, само драскам част от възможностите]

Може би първо трябва да се опиташ да разбереш себе си -- да си отговориш на въпроса защо точно не му вярваш. А дали той наистина е такъв -- това е съвсем друг, по-късен (и по-маловажен) въпрос.

Във всеки един от тия случаи, общото мнение на хората трудно ще ти помогне -- защото то няма да премахне евентуалната му неискреност, нито евентуалното ти общо недоверие. А понеже сред гейовете нищо чудно да има масов предразсъдък, той ще съвпадне с твоя (в случая).

Така че според мен може и да има някои дето се обявяват за бисексуални за защитна окраска, или от глезотия, или мода. Но дори и да има такива, това не променя правото и възможността човек да си е наистина бисексуален.

Както сигурно има хора, които водят себе си за гей от "глезотия" и заради "модата", но това не значи, че няма истински хомосексуални.

Като си помисля, майка ми веднъж ми говореше нещо от типа че тия мои наклонностти са само поддаване на временен импулс (т.е. "глезотия") и всъщност с времето щяло да отшуми, особено ако се оженя и имам деца. Прилича на типичен подход при недоверие или предразсъдък.

С какво право ще се отрича принципната възможност да съм хомо/бисексуален? С какво право ще ми се отнема отговорността да бъда какъвто се чувствам?

Редактирано от нopтвeн на 04.12.05 10:35.