според мен освен истинско отчаяние, една от движещите сили на заплахите от самоубийтво е вътрешната драма, която много от нас изживяват - в смисъл животът им не е просто живот, а в собствените им очи им е свръхемоционална трагедия, един сапунен сериал с помпозен мизансцен, с най-красивите и най-грозните, най-злобните и най-чудесните герои.

при положение, че едно петно на панталона може да ти развали целия ден, то раздялата с любим човек не може да е просто тъжно събитие. неее, то е нещо грандиозно, колосално, въпрос на живот и смърт (за справка, бърз преговор на драмите от миналото: Ромео и Жулиета, Отело, както и няколко сапунки по ТВ, може и Титаник, ама само в краен случай).

от прегледаната драматургия става ясно, че все някой трябва да умре в такъв случай, както и че другият или ще го последва (при което тяхната любов ще бъде увековечена завинаги в очите на околните), или ще остане да живее със спомена за невъзвратимата загуба, ще носи снимка в портфейла си, и отвреме навреме ще я оревава, каменното му сърце ще се пропука и той ще признае пред себе си че е загубил Единствената си Любов, и поради непоправимостта на стореното трагизмът нараства още повече, музиката се извисява колосално... (абе кой я пусна тая Селин Дион тука бе... я чиба!)

е да, ама не.

когато не мен ми се случи подобна ситуация - беше ми подхвърлена идеята за самоубийство - седнах и внимателно и обстоятелствно обясних на другия отношението ми към самоубийството като към пристъп на човешка слабост и ултимативен страх от изправяне срещу проблемите в живота. и как аз нито ще бъда поласкан, нито това ще издълбае трайна следа в съдбата ми, че няма да си разплета чорапите и да се обеся на преждата, нито ще се чувствам виновен за нечия смърт. най-много да изпитам съжаление затова, че съдбата ме е събрала със самоубийци.

не ми беше трудно да съм убедителен, защото на всичкото отгоре го и вярвам - погледа ми към света е рационален в общ план и смятам че самоубийството е една от най-големите глупости, които някой може да направи. уверих се, че разбира думите ми и им вярва. уверих го, че аз съм на разположение, ако има нужда от приятелската ми помощ и компания.

целта на лекцията ми беше да пресуша един от главните извори на подобни идеи - за извисяването чрез самоубийство, за вплитане в съдбата на другия ако не чрез живота, то чрез смъртта. трагизмът остава безпочвен, когато разбереш, че другия не само няма да страда по твоята загуба, но няма и да те мрази, просто ще те изтрие от живота си като досадна грешка. оставате ти и мъката ти, но цялата величавост на мисълта за смъртта като изход вече я няма.