Благодаря ви.
Ще се борим кой как може...
За мен изглеждат невъзможни доста от нещата, които на вас ви помагат, но нали за това сме различни...
Например не ми изглежда възможно в този момент да се впусна в нова връзка, отделно и че не е честно спрямо човека с който бих го направил...

Не виждам и много вероятно да го превърна в просто приятел, когато целия се разтърсвам само като си помисля за него. Нито да го намразя... Просто май трябва да изчакам достатъчно време за да спре да боли... и да продължа. Тогава вече бих могъл да се бъда приятел с него - но след една година - на каква база вече?

Такива работи ми се въртят из главата и днес...
Но май съм малко по-добре, за което още веднъж ви благодаря!

Where you go, I won't lead...See how love unholy cuts into your mind