Съжалявам, че се чувстваш оплют. Както казах, изказвам открито мнението си за хората, може и да не е приятно, но е такова... мнението ми за теб... и не виждам защо да го крия, както правиш ти с мнението си за останалите. Случва се да греша в преценката си за хората... но това е, което мисля за теб сега... Аз нямам проблем, но ти напротив - пролем с това да бъдеш открит в отношенията си с хората и да казваш открито какво мислиш за тях. Определено ми липсват много качества, но не и откритост и то е качество, което много ценя в хората, с които общувам. Признавам, че е наивно да мисля, че всички хора са непринудени и открити, какъвто може би съм аз, не го правя, но другата крайност я ненавиждам... все пак разбирам, че има различни хора, които са в състояние да покажат по-малко или повече от истинската си съшност, обаче това да се правиш на един а да си друг всъщност не го разбирам. Да се правиш, че ги уважаваш и им мислиш доброто, а всъщност да си мислиш нещо съвсем друго за тях, от това, което показваш открито. Това ако не е двуличие?!
Но както казваш, важното е да вярваш в това, което си и което правиш. Пожелавам ти още по-силна вяра, ще ти е нужна, ако продължаваш така... вярвай силно в това, че не заблуждаваш хората за себе и същността си.
Moже да се излагам пред всички, ти също се излагаш - пред мен, другите нека си вярват заедно с теб... поне мога да се похваля, че те познавам.
|