Голяма трагедия беше при мен...
Издаде ме хазяйката, когато бях първи курс студент. Беше ме хванала "на калъп" и побърза да се обади на нашите. То бяха едни ревове по телефона, едно чудо... Никога няма да й простя на тази жена.
Тогава майка ми ми каза :"Знаеш ли колко е стрташно да научиш нещо такова за сина си! Каквото и да си правил не трябваше да позволяваш аз да разбера!"


А иначе от няколко години имам твърда политика за "разкривае" пред околните. Сам нищо не обяснявам и не демонстрирам, но ако ме попитат направо - не лъжа.

Цялата случка от едно време има много интересен аспект. Дъщерята на хазяйката беше от моя курс. И за броени дни целият курс, както и целият Университет разбраха. Това беше през зимата - няколко месеца след началото на учебната година. Вече се бях сближил с един колега и бяхме много близки приятели. След като се разчу, най-много се страхувах да не изпадна в изолация. Но той не се оптдръпна от мен, изобщо по никакъв начин не показа това да го смущава. Предполагам близкото му приятелство с гей го е направило по - загадъчен и харесван от жените. Но цялата година тогава бяхме "дупе и гащи", дори споделяхме общ бюджет. Без нито веднъж между нас да се получи напрежение на сексуална основа.
Та разбрах и това - че истината понякога е най-сигурният начин да разбереш кои са истинските ти приятели...


Много интересно реагира на новината дъщерята на хазяйката. Тя възкликна "А какво хубавои момче, да не повяраш..."