"Признание"

Седя и чакам... Какво чакам? Когато се върнеш у дома ще мога да ти позвъня... Защо? Пак ще мога да чуя твоя глас, да чувствам дъхът ти... Нима това ми трябва? Да и вече не мога бе него... Седя, чувам нечий плач на фона на музика – това ли е което искам да слушам сега... Бълнуване... Седя, скрил лицето си в дланите... Дланите ми ухаят на теб, а от това ми става приятно и ме заболява още повече... Уморен съм, много уморен, какво искам? Зная какво, но не мога да го направя... Ето и сега – седя и се проклинам за безсилието си, за това, че не мога да съм с теб, затова, че съм ти нужен, че ти си ми нужен, а не мога... Как ме боли... Трудно е да дишам дори... Знам, че трябва да го направя, знам че съм длъжен, а не мога... Не мога... Не мога... Не мога...
Страхувам се... От какво се страхувам? Не зная... Много неща не зная... Вече не мога да се контролирам... Днес едва не се сринах... Не ми се беше случвало вече пет години... Първият срив заради някаква дреболия, снимка от преди 20 години... Пак скривам лице в дланите си и веднага ги връщам обратно – те ухаят на теб и ми напомнят за теб...
Защо, защо си с мен? Защо мъчиш и себе си и мен? За себе си не ми е жал. Свикнал съм с това, че съм различен... ненормален...
Ходя на работа, за да те забравя, а ти идваш там... Виждам те и ме боли... Боли ме, защото не мога да бъда с теб... Боли ме, защото ти причинявам болка... Ти казваш, че не можеш да ме гледаш такъв... Казваш, че не трябва да съм такъв... А мен ме боли от това, че не мога да гледам как страдаш ти, как ме чакаш, как чакаш кога най-сетне ще направя тази своя стъпка... Крещиш ми на улицата... А мен ме боли и ме е страх да го направя.... Страхувам се от това и се страхувам да не те загубя... Макар че не ми се вярва...
Искам да се откъсна и да дойда при теб, но разбирам, че това е бълнуване и само ще боли още повече... Час с теб и после – болка и обида – защо съм толкова слаб... Нищо не мога да направя... Търпя всичко това, както търпях 20 години преди това... Само защото мога просто да съм до теб и да чувам... “Обичам те...”.

Що съм толкова хубав бееее!