Здравей!
Стана ми много мила и симпатична с тази твоя болка.
Преди да отпусна думите си, ще ми се да те успокоя и да ти кажа, че няма смисъл да търсиш вина там, където тя не може да се намери. Според мен това е много важно, защото освобождава от отговорност и двама ви пред когото и да е.
Дай, Боже, да не сте правили тийнейджърски глупости от сорта "ще сме си верни до гроб", "с теб до края на света" и всякакви подобни розовороманщини. Защото ако вече сте го направили, значи сте изрекли обмислени думи, а знаеш каква е силата на словото. В думите, изречени на глас, се крие немалка магия, която ни кара да поемаме понякога необмислени отговорности, за тежестта на които просто не сме готови.
В момента съм долу-горе в позицията на твоя приятел. 9 години съм живял с една прекрасна жена. Вече не сме заедно, но това не пречи тя да продължава да бъде 100% човек, нито пък аз да се чувствам пълноценен. Преди половин година срещнах и първия мъж в живота си... От тогава, пък и малко преди това, аз също влизам от дъжд на вятър в разни чатове и форуми, където има само представители на Марс. За разлика от много други мъже, при мен нямаше тотален срив и самообвинения от типа "аз съм най-нещастният на Земята". Имай предвид обаче, че повечето мъже много трудно преживяват първо осъзнаването на двойнствената си същност, и второ - момента на нейната първа проява. А както някой бе писал по-горе, бисексуалността е вродена и никой не е спосеобен да рита срещу природата. Повярвай ми, едва след като видях и усетих и двете страни на медала, разбрах и осъзнах, че съм ИСТИНСКИ!
Сигурно вече се питаш защо пиша всичко това?! Просто защото ще можеш поне мъничко да разбереш какво става в съзнанието на твоя приятел, как се разкъсва така наречената му "душа" и да си наясно, че на него никак, ама никак не му е лесно. Не казвам, че на теб ти е, но явно той те познава много добре и е преценил, че поне за сега няма как да ти обясни. Самата ти го потвърждаваш с твоите сълзи. Значи е бил прав да не ти казва, нали? Обича те и не иска да те нарянява с нещо, което в действителност не цели да наранява никого. В този ред на мисли не считам, че е било необходимо въобще да повдигаш въпроса за бисексуалността му, а ти вече си избързала и си го направила... Скоро ще осъзнаеш, че и сълзите са били излишни, защото, съгласи се с мен, те са проява на първичен егоизъм, при все че уважавам егоизма.
По-добре да дам един малко по-градивен тласък на мислите ти. Щом приятелят ти все пак търси контакт със себеподобни, той е на прага на собствената си истина. Цял живот я търсим, малцина от нас я намират. Тогава какво по-красиво от това един от търсещите да е твой спътник. Ти си го обичала до сега, а отсега нататък това е повод, даже причина, да го заобичаш още повече! Не се доверявай на моментните чувства - те са външен израз на емоцията! Довери се на усещанията си! Дай си сметка, че човекът до теб е много повече от мнозина мъже, които познаваш. Дори само защото вече се е вслушал в ИСТИНСКИЯ си вътрешен глас. Повечето хора - и жени, и мъже никога дори не стигат до идеята за търсенето! Мисля, че ще можеш да се справиш блестящо, нали ти казах, че си ми много симпатична. Само и ти се вслушай в себе си, а не в хората. А за това, че желаеш да живееш с този човек, да създадеш семейство и поколение, са все неща, които много по-естествено и лесно ще се осъществят ако и двамата бъдете верни на себе си. Преди всичко на СЕБЕ СИ и не толкова един на друг. Това второто го казват хора, които не са успели да се справят със собствените си комплекси и страхове. Между вас е много по-важно да има взаимност, любов, флуиди, хармония+антагонизъм (едното без другото не струва).
Ако след месец или два усетиш, че това, което сега ти пиша, вече си го осъзнала и приела, дай воля на усещанията си. Външната им изява сама ще намери подходящата форма. Бъди естествена. Той ще долови промяната, а това със сигурност ще доведе до нова посока във връзката ви. Може би пък точно тогава той ще те допусне още по-близо до себе си и ще ти каже... а може би не... Може дори да се разделите... Това не е най-важното, много по-важно е да бъдеш естествена. При най-малкия опит за театър, бъди сигурна, в подсъзнанието му ще светне една червена лампичка (която свети и сега, но по слабо) и той ще брани собствената си територия още по-настървено, отколкото в момента. А ти определено не искаш това.

Уфффф! Защо не мога да изпия едно кафе с теб и да те успокоя очи в очи. Имаш нужда от приятели и се радвам, че си се решила да потърсиш част от тях тук.

Редактирано от Balkan_BEAR на 05.06.03 14:16.